Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 6 декември 2010 г.

the time is now


Трябва. Трябва. Трябва!...

Трябва да успея на време. Трябва да се усмихвам. Трябва да не се прегърбвам. Трябва да ми е прилежно.

Задъхана, се опитвам да съм всичко това. Плюс милиони други "трябва". Трябва да разбирам. Трябва да съм естествена. Трябва да не питам. Трябва ли да питам?

Очакванията ме затискат от всички страни. Ама поспрете се, моля ви! Наредете се на опашка и си изчакайте реда. Трябва да има ред!!!

Трябва да измисля как да не мисля много. Трябва да съм муза, намерила музата. Трябва да излизам. Трябва да се връщам. Трябва да поспра. Трябва да намеря време. Време за себе си. Минути, в който не "трябва".

Прилежно отпивам от кафето. Трябва да пия кофеин. Иначе ще рухна, а-не-трябва-! Трябва да съм енергична. Трябва да презареждам батерии, чужди батерии. Трябва да съм различна. Трябва да съм себе си.

Трябва, а не искам. Трябва да искам. Трябва. Трябва. Трябва... А кога ще си почина малко?


...9 сутринта... 9 сутринта?! Трябва да ставам!!!


Добро утро!




3 comments:

Анонимен каза...

трябва да не трябва толкова! :)
Трябва да се радващ, когато едно трябва не трябва вече! :)

nana каза...

Не мисля за нещата от живота си по този начин.Не са ми били неприятни и съмсе борила за всеки сантиметър с нокти и зъби

Plam каза...

kotakafelix, обожавам момента, когато едно трябва не трябва вече :)

Лилия, не че се оплаквам (много). далеч по-приятно е да трябва много неща, отколкото статично да седиш отстрани, нетрябвайки. просто понякога трябва идва малко в повече. това е ;)

Публикуване на коментар