Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 8 декември 2010 г.

these words


Това, че ме четеш, ме прави специална. Това, че ме четеш, ме прави интересна. На себе си. Старая се повече от преди, да не правя грешки. Независимо дали тук говорим за граматика или за смисъл. Препрочитам всичко по десетина пъти. А имаше време, когато аз и автопилотното писане вървяхме ръка за ръка. Но сега не мога. Сега не искам. Сега искам да ме харесаш. Чрез думи. В редове. Сред запетайки и тирета. Защото знам, че ме четеш. Знам, независимо дали ми го казваш или не. И това, че ме четеш, ме кара да се променям. Да се развивам. Да ме четеш пак.


Това, че ме четеш ме прави специална. В моите очи поне. Това, че ме четеш, ме прави интересна. За себе си. Понеже вече сама мене си изненадвам какво ме провокираш да пиша. А то е ново, неопитано, ненаписано, друго. То е мен, но не съвсем. То е ти. И ти до някаква степен си аз.

Това, че ме четеш значи всичко. Това, че ме четеш, ме кара сама себе си да прочета. Мисля, че се влюбвам. В себе си. Или в теб. Май времето ще покаже.

А дотогава – приятно четене.


5 comments:

kotakafelix каза...

къде е бутона "like", когато най-много ти трябва...?!

Plam каза...

страшно си мила!
сега ще се поразтърся, да видя дали няма да намеря някъде :)))))))))))

kotakafelix каза...

заради този пост те номинирах за Блог на деня! Да видим дали ще одобрят номинацията! :)
ааа... и чекни в моя блог, имаш си вече линк! :)

Veneta каза...

чета те, чета те, па взема се влюбя и аз :D

Plam каза...

хахахаха, чак сега виждам коментара и искрено ме умили :)))))

Публикуване на коментар