Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 26 октомври 2010 г.

the dreamers disease


Наскоро един познат, с тенденции да стане доста близък, ми даде разни съвети относно писането ми, развитието му, струва ли си въобще да продължавам с него и други подобни производни. Та общо взето разговорът протече по подобен начин:


Той: Ако наистина искаш да се занимаваш с писане, внимателно подбирай авторите, които четеш. Никакви Хорхе Букай, Коелю и други лигави неща, които знам, че имаш на шкафчето.
Плам: Ама аз ги нямам на шкафчето тези!...
Той (прекъсвайки първия ми опит за опровержение): Да бе да, ясна си ми. Една такава, захаросана си. Пудра захар. Ходеща глюкоза. Лошо няма, това си ти. Но с писането трябва сериозно.
Плам: Ама аз съм сериозна!..
Той (за втори път прекъсвайки всякаква моя защита): Не си. Имам чувството, че го караш ей така, колкото да си пишеш нещо там в блога. Малко като спорт.
Плам (за трети път опитвайки да кажа нещо повече от три думи): Виж сега, всеки си имам свой собствен стил. и да, това важи и за писането. Ти си по-краен, аз пиша по-емоционално. Освен това не сядам пред листа или екрана с мисълта "уууу, искам днес да звуча като, примерно Реймънд Чандлър или Стайнбек". Пиша, без да се замисля.
Той: Точно! А не бива! Писането е отражение на теб. Аз, ако не пиша, се побърквам, разбираш ли? Полудявам. Затова и ти казвам, малко по-сериозно го приеми това. А не като дневник.
Плам: То и при мен е някако вътрешно състояние. И не, не е дневник. Ти въобще чел ли си ме? Просто съм на настроения.
Той: И на дълги изречения с много епитети.
Плам: Не е вярно! Редувам ги! При това напълно... несъзнателно...



Този разговор продължи още много пешеходни плочки, преки и сфетофари, затова смятам да спестя детайлите. Но определено, прибирайки се след това, ме накара да се загледам в личната си библиотека. Ето ги всички книги, които сама съм си избирала и грижливо съм местила от една тематична група в друга. Според настроението. Да, пиша на автопилот. Да, понякога изреченията ми са като напомпани с множество малки, средни, шарени, удебелени, понякога взаимноизключващи се епитети. Да, това последното го написах нарочно. Да! - обожавам тиретата. Те ми изглеждат еротично. Пък. Но това съм аз. Тук съм аз. Във всяка дума. Кавичка. Тире. Запетайка. И не смятам да променям нищо насилствено. Четейки по-стари неща, сама забелязвам, че променям себе си. Плавно. А не, защото трябва. Още по-малкото, за да съм "по-сеиозна в писането си". Лично мое мнение е, че ако се вземеш малко по-насериозно, край. Става страхотия и ужасия. И накрая завършваш с блудкави неща от типа на:

"Птичките пеят,
цветята се клатушкат.
Слънцето се смее,
ах, че веселушко".


Затова и ще продължа да пиша, както ми падне. По салфетки. В телефона си. На лаптопа. На странни места. Дои понякога в главата си, повтаряйки отделни строфи като мантра, която не трябва да забравям. Понеже всеки е различен. И за разлика от теб, мило момче, аз съм ок с това.




А ти?

9 comments:

Geri каза...

Ако критиката не е градивна и не ти носи информация как да се развиваш, то нямаш нужда от нея. Ние четем, ти пиши. Другото няма значение.

Punkass каза...

Не го слушай. Аз те харесвам така - уникална. :)

Любен Янев каза...

"познат, с тенденции да стане доста близък" - това ми хареса :-))

Plam каза...

@ Gery: Благодаря ти, г.це Турийска. Самият факт, че четеш, ме кара да се усмихна и гордо да вирна носле. По Пламски :)

@Punkass: Всъщност аз не го слушам. Поне не винаги. В повечето случаи му се плезя. А ти си много мила. Благодаря ти :)

@Любен Янев: Ами така де, фактите са си факти :))))))

Анонимен каза...

Личните ми наблюдения от този, а и почти всички подобни захаросани блогове, напълно съвпада с цитирания от теб господин. Използваш тонове банални и клиширани епитети, адски много тирета и т.н. (не всеки се е родил паланюк, все пак), и общо взето играеш на автопилот и каквото стане. не ти пука кой те чете, защо те чете и дали ще продължава да те чете, важното е ти да напишеш нещо и после да си много фенси пред приятелчета и т.н. надявам се някой ден да ме опровергаете, госпожице, но ако вярваме на дарвин - надали ... все пак успех, no hard feelings. сигурен съм, че си прекрасно момиче (добре, може би не) > но не си въобразявай, че можеш да пишеш / снимаш и т.н. концентрирай се върху това, в което си сигурна, че си добра (псст. не е в писането мацка!)

надявам се, че ме разбра :)

Анонимен каза...

Явно някои хора са създадени само за да критикуват...интересното е, че в повечето случаи такъв тип личности немогат да създадат нищо смислено - в този случай този господин отгоре явно му куца писането и се е наел да отправя критика наляво и надясно. На хората им харесва и им е приятно това което пище Пламена, аз като страничен наблюдател ще кажа че се чуствам добре и се зареждам с положителна енергия от статиите на госпожица Партениотис. Та нелюбезни господине - въпрос на вкус, щом не ви харесва, не го четете :)

Анонимен каза...

За по горния коментар имам само едно да кажа : ЕВАЛАТА БАТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Plam каза...

Драги ми анонимни коментатори,

благодаря и на трима Ви за писанията. Всъщност това горното бе по-скоро риторично изразяване на моите си впечатления, отколкото търсене на отговор.
Анонимен №1, знам за тиретата. И честно да ти кажа, не смятам да ги намаля. Защо? Защото си ги харесвам. Както и написах по-горе, има нещо адски еротично в тях. И в запетайките. Въпрос на гледна точка ;)

Анонимен №2, след като и до фамилията се стигна, явно се позаваме и в реалното пространство, а не само в редове и пиксели. Благодаря ти за милите думи и реакцията. Усмихна ме.

Анонимен №3, а ти, "бате", защо вместо да пишеш с caps lock, последван от множество удивителни, не напишеш нещо смислено? Или, ако пък чак толкова те дразни, просто спри да четеш. Така лесно е.

Послепис: Нямам никакво намерение да спирам да пиша. Не за друго, но просто съм такава.А критика обичам. ако е градивна, разбира се. Като на споменатия в post-а господин. На когото също благодаря, макар и с малко закъснение. а на всички Ви желая безсмъртие. До нови писания. С много тирета :Р

Анонимен каза...

Пламтящо момиче, Плам!! Пиши! Щом има коментари – позитивни, негативни или уотевър – пиши,пиши, пиши! Намирам за много вълнуващо, че някакви анонимни просто четат блога, за да се възмущават.
А твоят познат, с тенденции да стане доста близъκ със съвети пише ли, издаван ли е? Съвети и критики е лесно да се дават, но всъщност нямат значение, ако не са съдържателни. Блогът в повечето случай е само стъпка – на къде ти ще решиш!
Btw – и аз обичам тиретата. Не съм сигурна, че са еротични, но определено ги смятам за доста χρήσιμη:Р
Твой атински приятел,
Викторина-мандарина

Публикуване на коментар