menta sessions

Наскоро един познат ми разказа куп истории. Бая неща са му се случили на този човек, честно. Някой са абсурдни, други - умилителни, за трети си мислиш, че чисто и просто си бълнува човекът. Така де, фантазии всякакви, нали?
Та говорим си с въпросния младеж за случки разни. Пием мента. Облизвам доволно последните капки, полепнали по ръба на чашата ми. Много ги обичам тези, последните. Най-вкусни са. И зелени.

Бълбук!

В един момент обаче младежът спира с разказа си, поглежда почти на кръв към крехката ми персона и отсича:

"Това, ако го напишеш в блога си, си мъртва! Да си знаеш!"

Ъъъъъъ.....Моля?! Всякакви неща съм слушала, виждала, чела, подочула оттук и оттам, ама това със заплахите най ме е изумявало. Освен това, нека си го кажа направо: това е блог. Т.е. има и доза истина, но повечето е фикция....или обратното. Зависи си от гледната точка и моментното състояние на пишещата (сиреч Аз) и разказвача (сиреч Ти).
Идеята е, че не пиша ей така, каквото чуя. Питам, да ви се не види! Винаги п.и.т.а.м! Да не говорим, че ако бях тръгнала да поставям черно на бяло (или в случая - черно на екранно) всичко, дето ми е минавало покрай ушите, щях досега да съм хванала тентовагинит на пръстите от писане. Сто на сто.
Та така, вече съм официално заплашена със смърт заради бъдещо писане. Така че, драги господа и дами, младежи и девойки, хора и животни, това е пост, в който Ви се извинявам, че няма да можете да прочетете за: секс с непознати, ревност, перманентни пиянски целувки, бебета, разводи, безумни обаждания през нощта, изневери, пътувания, лутания, дебнене и някъде там - чиcта, фина, рафинирана почти доза обич.
Ха! Ето, нищичко не казах и пак си го написах. Ако не ме чуете до два-три дена, моля, звънете в полицията. Сигурно ще съм мъртва, заради ментовите разкази. И онези, последните капки по ръба на чашата, които толкова обичам.

Бълбук.

Tweet

day one

- Защо ми се обади и излезе с мен?
-Защото не те познавам и ми е интересно.

-А, като ме опознаеш, ще ми се обадиш ли пак?

-Не знам, аз и себе си не познавам.

Пак прописах хайку по никое време, пфу!

Tweet

говори ми на ти

В моя скайп, където се кикотя и мечтая, има едни хора, които ми разказват неща. Понякога споделеното е така абсурдно, че не мога да не се възхитя на въображението и размаха, с които им ги раждат главиците умни:

умна главица says: искам искам, да имам рокля с перка и да мога да летяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя
*plam says: хахахахахахахахахаахахаха

*plam says: аз искам рубинени пантофки, като ги ударя по петичките и хоп! - да полетя към топлото

умна главица says: и накрая,като теглим чертата, се оказва, че се виждаме само да правим секс
умна главица says: и да се виждаме с приятели
*plam says: е че то това е връзка, бе мила - секс и приятелски излизания, в които винаги имаш на чие рамо да си подпреш главата или чия ръка да хванеш, когато усетиш нужда от това
умна главица says: сладка, аз това за приятелските виждания обикновено с теб го практикувам.... и понеже съм свикнала на по-фини ръчички, съм си избрала и втален мъж :))))))
умна главица says: малко по-космат е от тебе, ама... :))))))))
*plam says: хахахахахахах

*plam says: лудетина

умна главица says : знаеш ли, наскоро се замислих за нещо

*plam says: сподели

умна главица says : не гледам с добро око на хора, които не пият! съмнителни са

умна главица says: да не вземе някой да ме ядоса, че викам Дядо Коледа!
*plam says: хахаха, а Дядо Мраз? А Великденският заек? Все този Дядо Коледа значи, много преекспониран и комерсиален образ
умна главица says: says: ма как не разбрахте, че никой не мрази дядодто, а няма дядо заек

*plam says: е няма, ама пак - никой не му обръща внимание. ами дядото с ръкавичката? само дядовата ръкавичка, дадовата ръкавичка, а къде отиде този дядо? пфу, комерсиален дядо Коледа, пфу!
умна главица says: says: ма ти за дедото се затюхка, ми що не питаш нещо за бабата, а за хладилник МРАЗ ти се къса сърцето

умна главица says: не мога да надувам балони
*plam says: моля?
умна главица says: не мога да духам достатъчно силно

умна главица says: абе ти къде ги намираш тия песни?

*plam: лесно е

*plam: пращаш нещо смешно на, примерно, 5 души

*plam: те ти връщат 5 различни смешни неща

*plam: и готовоооооооооооо

умна главица says:хехее
умна главица says: ти си факира на социалните мрежи ей

умна главица says: 'мъжете не смятат 2 и 2
*plam says: те смятат 100 на 100

умна главица says: и кво?

*plam says: ми кво, винаги обичам усещането след третата чаша... защото знам, че следва четвърта!

умна главица says: : пламка!

*plam says: кажи, душе

умна главица says: : опаааа ко праиш?

*plam says: пия кафе, пуша и си говоря с теб, ха!

умна главица says : пилееееее, тва си е e*ало дроба!

*plam says: много съм отслабнала, а не искам. напоследък не се храня. или не, друго е. храня се с чувства.

умна главица says : аз пък се храня с картофи

Tweet

Clocks

Габриела не обича да чака. Затова и предпочита да закъснее, пък било и то с риск да й се разсърдят. „Цупят се, цупят се, пък накрая им мине”.

В редките случаи, когато й се наложи да поизчака някого, Габриела прави няколко неща. Първо, пали цигара. „Действа безотказно, пък и така изглежда, че не вися безцелно, подскачайки от крак на крак”. След това, веднага си пуска музика. „Със слушалки в ушите може да си всеки и да преживееш някоя история ей така, в 4 минути ноти и чуждоказани реплики”.

Но най-любимото й нещо е да наблюдава хората. Потокът от минаващи покрай нея лица я забавлява ужасно много. „Толкова типажи се изреждат – усмихнати, сърдити, странни, типични....всякакви!” Докато ги гледа, Габриела си представя какви са тези хора. Мислено рисува историите им. Оформя характерите им. Представя си какво им се е случило и какво предстои да преживеят, след като преминат покрай нея.

Онзи ден Габриела пак чакаше. Естествено, направи последователно всяко едно от гореспоменатите неща. Цигарата - запалена. Музиката – до дупка. Хората - навсякъде. Идилия! Погледна бегло към телефона, за да види колко е часът. „Никога не нося ръчен часовник – все не ми отива на тоалета, пък и имам толкова много гривни....грехота е някак си!”.

Този път Габриела търпеливо приседна на близката пейка. Знаеше, че чакането си струва, пък било и то изнервящо. Не за друго, но очакваше онзи, незнаещия. „Той още и представя си няма, нали се сещаш?! Понеже е плах, пък аз съм мишка и ме е срам”. Огледа набързо двойката, стояща близо до нея. От глава до пети. Представи си, че са заедно от 5-6 месеца, затова и все още са така щастливо кикотещи се заедно. Ръка в ръка. Плах поглед под скосен бретон. Усмивка при всяка изречена дума.

10 минути закъснение вече са факт. Притеснена, че й свършва цигарата, а й се налага да изчака още, Габриела погледна към телефона. Мълчание. Няма смс, неприето повикване, нищо. Сложи гланц и запали втора цигара. Трета песен се разля в слушалките. Трета чужда музикална история бе наред да бъде преживяна. Жена на около 40 профуча покрай нея и се метна в такси. „Усетила е, че става нещо вкъщи и е решила да побърза”, помисли си и издиша бавно дима.

15 минути. Никой на хоризонта. Дали пък не е сбъркала мястото? „Често ми се случва, пък уж съм толкова организирана. Не и напоследък, де....то с този мой хаос вече сама не мога да се справя”. Загаси втората цигара, оправи гланца, погледна телефона, доизслуша песента, измисли още една непозната история за поредното лице, крачещо на съседния тротоар и стана. Докато оправяше косата си и се питаше дали наистина е разбрала правилно, леко потупване по рамото я извади от нервния й вътрешен монолог.

Незнаещият.

19 минути закъснение.

2 цигари.

5 песни.

Множество мислени сюжети.

Едно приключило чакане.

А Габриела все още не обича да чака. Въпреки, че в този случай конкретно, чакането май си заслужава.

„Ще поживеем, пък ще видим.”

Tweet

the mad hatter

Г-н Интелигентен циник винаги знае какво да каже. В точното време. На точното място. На точния човек.

Г-н Интелигентен циник умее да те смайва. Изчел, изгледал, изслушал е де що има качествени неща и от време на време, ей така неволно (или пък нарочно?) пуска по някой друг лаф. Да те провокира? Да види дали си наясно? Или по инерция?

Г-н Интелигентен циник те оставя с впечатлението, че не вярва любовта. За теб той не само никога не е имал доверие в нея, но и я намира за жалка, незаслужаваща внимание емоция.

Г-н Интелигентен циник ми се скара един ден, че съм дискриминирала мъжката част, пишейки само женската гледна точка.

- За мъже пишеш ли?
- Ами искам и за мъже, но те повече ми бягат и не ми разказват достатъчно. А някак си да напиша само Х спа с У и после не й звънна, не ми е достатъчно интересно.
-Пиши за Х, който сбъдва мечтата си да бъде с детската си любов, но му излиза солено. - все пак Г-н Интелигентен циник винаги знае какво да каже, за да те провокира. Той ти дава малко информация и те кара да се ровиш. Предизвиква те, да помислиш малко и да разбереш защо точно е станал циник... за интелигентността не мога нищико да кажа, тя май е вродено качество, а не придобито. Поне така е в случая на въпросния господин.

Цинизмът отсъства

Г-н Интелигентен циник някога бил само г-н Интелигентен. Имал си момиче и "той е бил влюбен в нея. Тя не го е знаела". Защо? Защото "били деца и просто се поразделили."
Г-н Интелигентен се засича с девойчето след време. "Той е толкова упорит, че за месец-два я печели....Обаждания, смс-и, кина, театри, вечери..." Както вече знаем, г-н Интелигентен (по настоящем) циник е изчел, изгледал, изслушал де що има качествени неща.

Но г-н Интелигентен (още не) циник не знаел едно простичко правило - ако не провокираш достатъчно едно момиче, то се отегчава. Независимо, че си интересен, галантен, мъжкар. Трябва да има игра, гоненица, интрига.
"Раздяла след 6-7 месеца. Не се вижсат 2-3. После пак абсурдни отношения. Де факто - заедно, де юре - не. "

Цинизмът започва

Г-н Интелигентен се обвинява, че е глупак, да й позволява приливно-отливните привички. Няколко пъти й казва, да не го търси, защото му е трудно, да я забрави. Има периоди, в които се виждат по-често и тогава се тормози, че не може да я забрави. А тя, като типична жена, му повтаря, че не иска да го загуби. Това започва да му пречи на следващите връзки.

Цинизмът вече е факт

Г-н Интелигентен циник не мисли, че любовта е отживелица. Просто не говори за нея пред всички. Не вече. "Те хората се намират и се губят в превода". За него взаимоотношенията са двупосочни.

- Като игра на пинг-понг? - питам аз, радвайки се сама на себе си за хубавото сравнение.
-Не бих го нарекъл пинг-понг точно.
-Ами какво? - повдигам вежди, неочавайки отговор по-оригинален от моето предположение.
- Просто не можеш да се ебаваш с чуждите чувства - отговаря простичко и замлъква. Само минути по-късно репликата му е достатъчна, за да затвърди още по-силно и ярко новопридобитото му име - Нещо неизбежно е. Като увисването на циците....и на други работи.

Извод за ненапреднали

Мили момичета, г-н Интелигентен циник не е един единствен. Около вас има поне един такъв. Друг въпрос е, че не разкрива, как някога е бил емоционално момче, което обича безпрекословно. Затова - с тях нежно. С търпение. Спокойно. И с усмивка. Иначе, както сам го казва, "не важи".

Tweet

God Put a Smile Upon Your Face

Преди няколко дена изпаднах в едни нетипични, мрачни мисли. Ама толкова мрачни, че чак собствените си контури ми беше трудно да видя. В такива моменти правя две неща:

а) Затварям се във вътрешните си коридори и чакам мракът лека полека да отмине

или

б) Решавам да си споделя кривото настроение с някого просто ей така, заради идеята, че имаш на кого да кажеш.

този път избрах второто.

Потърсих няколко души, на които наистина мога да разчитам по една или друга причина. Няколко часа по-късно резултатът беше половин бутилка Каберне по-малко, две изхабени пакетчета салфетки, половин изпушена кутия цигари, поредица от смс-и и няколко песни за скоростна усмивка:

1.

Милкова винаги знае как да ме накара да се засмея. Дори, когато драматично и абсолютно безпочвено си мисля, че всико е безнадежно. Пък и с чичко Фил няма как да ми е мъчно. Ритъмът от само себе си ме завърта, а за разкош текстът действа като музикална прегръдка.

2.

Получена по никое време, от никое място, от НЯКОЙ, тази песен значи много. Дори повече от много. Не за друго, но човекът, седящ зад нея, ми доказа за пореден път, че независимо от разстоянията, разликите в часовите зони или пък манталитета, хората са прекрасни и още по-важното - човечни. И обичат...и знаят как да утешават... и са наясно, че понякога едно простичко "ти си прекрасен човек и всичко минава" значи много. Особено, ако е гарнирано с малко Франк са разкош.

3.

Мисля си, че понеже съм драма-кралица и господин Алтър Его много добре знае това, е избрал точно горното, а именно "саунтрака на живота му", за да ме разсмее. Получи се още от първите няколо секунди, та чак до финалната шеста минута. Гледам, онемявам и не спирам да се смея. Точно от каквото имах нужда. Дори след третото (или може би стотното, спрях да ги броя) гледане с ръка на сърцето мога да заявя, че ще се омъжа за този, който ми пресъздаде хореографията на горепоставеното asian invasion бижу. Сериозно?

Сериозно!

А после ходете и ми разправяйте, че хората не разбирали и не умеели да разсмиват дори и в най-черните дни.

Tweet

и в главата - капучино

Габриела обича да й е подредено. Харесва чистите чаршафи, уютните кафенета, белите пейки в парка, големите чаши капучино и многото млечна пяна в тях. "С канела, екстра канела, моля, без канела не е капучино, а лате!".

Габриела има куп неща. Има мобилен телефон, който не спира да звъни дори в три през нощта във вторник, когато би трябвало всички отдавна да са заспали кротко и блажено да сънуват нещо приказно...или поне розово, ей, така, за разкош. Освен звънът на телефон, притежава всички възможни профили - youtube, bebo, facebook (накъде без него), myspace, deviantart, blogger, behance, blogspot, twitter, last.fm... Тя е социален човек. Социалният човек на социалните мрежи. Всеки ден старателно отделя минимум по два часа, разпокъсани разбира се, да прегледа всичко, защото "иначе ще изпусна нещо".

Нали се сещаш, Габриела много обича да й е подредено все пак.

Габриела има навика да пуши. Много да пуши. Пуши сутрин, после малко по-късно, после и на обяд, следобедното кафе гарнира с цигара, привечер за по едно пали поне три цигари, "айде една за лека нощ" и на следващия ден - отначало.

Има си и дрехи. Купчини, дузини, камари. Заливат я, а иска още. Не защото е ненаситна. Просто малко вманиачена. Обича си ги и тайно им говори. Като на домашни любимци. "Но поне тези никога няма да ти се изпишкат в новите обувки!" Тя и обувките много си ги обича.

Габриела има и приятели. Много приятели. Толкова много, че понякога им забравя имената. "ъъъъъ, Жоро? Ама кой Жоро? Те са трима, дето ги познавам. Кой от тях?". Габриела обича приятелите си. Дори и тези, които вече са станали безименни за нея. Ей, така и тях си ги обича. "За всеки случай, никога не знаеш кога точно ще ти потрябват".

Габриела понякога не обича. Не обича да й е разхвърляно, да няма време, да й е скучно, да вали дъжд, да мирише на анасон, да чете правописни грешки, да чува пукане на кокалчета по ръцете, да простира. Много неща не обича. "Но дребните неща само, иначе обичам да обичам и си обичам".

Габриела напоследък много е заобичала. Толкова много, че вече дъх не може да си поеме. Обича си и дрехите, и капучиното, и телефона, и профилите, и приятелите, и най-вече онзи приятел, дето "май не знае, че го обичам, защото не съм му казала, пък искам, ама не мога и така си седя незнайна".

Габриела напоследък се чуди. Чуди се как да си го направи напълно подредено. Всеки ден пренарежда дрехите, измива голямата чаша, изпушва цигарите, променя профилите, припомня си приятелите, само и само, за да си пренареди около нея и да й е спретнато. Само дето "онзи, незнаещият, никак не ми помага. Той ми е неподредената част, хаосът един вид. Седи и ми разбърка подреденото. Пък аз така се старах, да ми е спретнато".

Габриела обича. И от това обичане все повече разхвърля мислено. Не обича да й е каша, а сама си я създава.

И се пита.

И се чуди.

И си прави капучино.

"С канела, екстра канела, моля".

И си изпушва цигарите.

А безименните приятели не спират да звънят в три през нощта във вторник.

И онзи, незнаещият, представа си няма, че и капучиното, и дрехите, и цигарите са за него.

Габриела обича да обича и си обича.

Tweet