Преди няколко дена изпаднах в едни нетипични, мрачни мисли. Ама толкова мрачни, че чак собствените си контури ми беше трудно да видя. В такива моменти правя две неща:
а) Затварям се във вътрешните си коридори и чакам мракът лека полека да отмине
1.
Получена по никое време, от никое място, от НЯКОЙ, тази песен значи много. Дори повече от много. Не за друго, но човекът, седящ зад нея, ми доказа за пореден път, че независимо от разстоянията, разликите в часовите зони или пък манталитета, хората са прекрасни и още по-важното - човечни. И обичат...и знаят как да утешават... и са наясно, че понякога едно простичко "ти си прекрасен човек и всичко минава" значи много. Особено, ако е гарнирано с малко Франк са разкош.
3.
Мисля си, че понеже съм драма-кралица и господин Алтър Его много добре знае това, е избрал точно горното, а именно "саунтрака на живота му", за да ме разсмее. Получи се още от първите няколо секунди, та чак до финалната шеста минута. Гледам, онемявам и не спирам да се смея. Точно от каквото имах нужда. Дори след третото (или може би стотното, спрях да ги броя) гледане с ръка на сърцето мога да заявя, че ще се омъжа за този, който ми пресъздаде хореографията на горепоставеното asian invasion бижу. Сериозно?
А после ходете и ми разправяйте, че хората не разбирали и не умеели да разсмиват дори и в най-черните дни.
Tweet
а) Затварям се във вътрешните си коридори и чакам мракът лека полека да отмине
или
б) Решавам да си споделя кривото настроение с някого просто ей така, заради идеята, че имаш на кого да кажеш.
този път избрах второто.
Потърсих няколко души, на които наистина мога да разчитам по една или друга причина. Няколко часа по-късно резултатът беше половин бутилка Каберне по-малко, две изхабени пакетчета салфетки, половин изпушена кутия цигари, поредица от смс-и и няколко песни за скоростна усмивка:
1.
Милкова винаги знае как да ме накара да се засмея. Дори, когато драматично и абсолютно безпочвено си мисля, че всико е безнадежно. Пък и с чичко Фил няма как да ми е мъчно. Ритъмът от само себе си ме завърта, а за разкош текстът действа като музикална прегръдка.
2.
Получена по никое време, от никое място, от НЯКОЙ, тази песен значи много. Дори повече от много. Не за друго, но човекът, седящ зад нея, ми доказа за пореден път, че независимо от разстоянията, разликите в часовите зони или пък манталитета, хората са прекрасни и още по-важното - човечни. И обичат...и знаят как да утешават... и са наясно, че понякога едно простичко "ти си прекрасен човек и всичко минава" значи много. Особено, ако е гарнирано с малко Франк са разкош.
3.
Мисля си, че понеже съм драма-кралица и господин Алтър Его много добре знае това, е избрал точно горното, а именно "саунтрака на живота му", за да ме разсмее. Получи се още от първите няколо секунди, та чак до финалната шеста минута. Гледам, онемявам и не спирам да се смея. Точно от каквото имах нужда. Дори след третото (или може би стотното, спрях да ги броя) гледане с ръка на сърцето мога да заявя, че ще се омъжа за този, който ми пресъздаде хореографията на горепоставеното asian invasion бижу. Сериозно?
Сериозно!
А после ходете и ми разправяйте, че хората не разбирали и не умеели да разсмиват дори и в най-черните дни.
0 comments:
Публикуване на коментар