Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

неделя, 30 май 2010 г.

menta sessions

Наскоро един познат ми разказа куп истории. Бая неща са му се случили на този човек, честно. Някой са абсурдни, други - умилителни, за трети си мислиш, че чисто и просто си бълнува човекът. Така де, фантазии всякакви, нали?
Та говорим си с въпросния младеж за случки разни. Пием мента. Облизвам доволно последните капки, полепнали по ръба на чашата ми. Много ги обичам тези, последните. Най-вкусни са. И зелени.

Бълбук!

В един момент обаче младежът спира с разказа си, поглежда почти на кръв към крехката ми персона и отсича:

"Това, ако го напишеш в блога си, си мъртва! Да си знаеш!"

Ъъъъъъ.....Моля?! Всякакви неща съм слушала, виждала, чела, подочула оттук и оттам, ама това със заплахите най ме е изумявало. Освен това, нека си го кажа направо: това е блог. Т.е. има и доза истина, но повечето е фикция....или обратното. Зависи си от гледната точка и моментното състояние на пишещата (сиреч Аз) и разказвача (сиреч Ти).
Идеята е, че не пиша ей така, каквото чуя. Питам, да ви се не види! Винаги п.и.т.а.м! Да не говорим, че ако бях тръгнала да поставям черно на бяло (или в случая - черно на екранно) всичко, дето ми е минавало покрай ушите, щях досега да съм хванала тентовагинит на пръстите от писане. Сто на сто.
Та така, вече съм официално заплашена със смърт заради бъдещо писане. Така че, драги господа и дами, младежи и девойки, хора и животни, това е пост, в който Ви се извинявам, че няма да можете да прочетете за: секс с непознати, ревност, перманентни пиянски целувки, бебета, разводи, безумни обаждания през нощта, изневери, пътувания, лутания, дебнене и някъде там - чиcта, фина, рафинирана почти доза обич.
Ха! Ето, нищичко не казах и пак си го написах. Ако не ме чуете до два-три дена, моля, звънете в полицията. Сигурно ще съм мъртва, заради ментовите разкази. И онези, последните капки по ръба на чашата, които толкова обичам.



Бълбук.





3 comments:

Punkass каза...

Е, това е тъпо. Аз пък съм почти сигурна, че младежа тайничко си иска да напишеш за премеждията му в този блог. Само, че се прави на много голям моралист. И как те заплашва, все едно сте на десет /години, не водки/ и ти ще изкараш наяве всичките му мръсни издънки. Хора всякакви. Аз съм възмутена! И си искам да чета за тези всичките неща, които изброи. А, и да пиеш пак мента искам :))

goldie каза...

много е готино сладичка! аз съм сигурна че човека от който е дошла "заплахата" се е усмихнал много широко прочитайки го :)

Plam каза...

@ Punkass: Хахахаха, ментата никога не ме напуска. Все повече си мисля, че тя не е просто напитка, а състояние на духа. ей такова, евкалиптово и изумрудено.
а за тези неща така или иначе ще четеш, мен заплахи не ме ловят. Това по-горе беше по-скоро едно своеобразно писмено изплезване на хора, които ти разказват и най-мръсните си тайни без капка свян,без да си ги питал/а дори и после те сочат с пръст, хвърляйки закани всякакви ;)



@ goldie : усмихна се. каза ми ;)

Плам

Публикуване на коментар