Напоследък много си мисля едни такива мисли разпокъсани. Някои изчезват яко дим, след първото премигване на очите. Други се застояват за минута...или пък час. Трети старателно записвам на листче. Няма значение как и къде. Въпросът и важното се крие в най-горното изречение - напоследък много си мисля.
Малко ме е страх, обаче, някой да не види всичките ми мисли. Не за друго, но са си мои. И в последно време все повече си ги харесвам, мисля си.
неделя, 22 ноември 2009 г.
running from the thoughts pt.2
неделя, 8 ноември 2009 г.
thank you
благодаря ти за това, че ме караш да се чувствам, както се чувствам...
и за завивките с аромата ти...
и за онези малки неща, които правиш...
и за това, че като протегна ръка, я целуваш...
и за това, че ме провокираш да мисля...
и за това, че c теб се харесвам повече дори и от преди...
и...
.....и
........и
задъхах се вече по онзи, приятният начин
понеделник, 26 октомври 2009 г.
chocoholic
Наскоро имах разговор с една доста интересна девойка. Казвам "интересна", защото на пръв поглед абсолютно всичко при нея е под пълен контрол и в тотална хармония. Работата й е динамична. Приятелският кръг - сплотен и шарен. Приятелят й я обожава. Обаче...обаче под това привидно съвършенство тя някак все усеща, че нещо й липсва.
Та преди дни седнахме с въпросната госпожица на следобедно капучино с пухкава пяна и щипка канела. Попитах я, понеже историята й е доста интересна, дали би възразила да я поизползвам малко, разбира се, без да споменавам конкретни имена, дати и други издайнически детайли. Ето какво ми разказа тя, след като се съгласи, опустошавайки капучиното и няколко тънки цигари:
" Не че се оплаквам, скъпа. Знам, че е абсурдно да се оплаквам. Все пак имам иделния живот. Обаче, нещо все не е точно, както го искам. Затова и от време на време стъпвам леко встрани. Независимо дали говорим тук за работата ми, за приятелите или..хех...за любовните ми трепети. Просто, разбираш ли, когато имаш всичко, пак може да искаш още. Не е задължително то да е дори по-добро от това, което така или иначе притежаваш. Въпросът е, че разнообразието и сремежът към него са по-силни, мила. По-силни са от каквото и да било друго - казвайки това, тя запали поредна цигара и ме изгледа през дима на първата дръпка - Обичам приятеля си. Наистина. След толкова много неуспешни връзки, най-после срещнах човек, който напълно отговаря на критериите ми, без това да е в комплект с негативи. Абсолютния господин Съвършен е! Но това, дори и това, не ме спира. Виж сега, не че нещо липсва. Просто с другия,онзи, забранения, е различно. Аз съм различна и тази моя различна версия ми харесва. Възбуждам се от самата себе си, ако това е възможно..."
Тук тя няправи огромна пауза, облизвайки лъжица пухкава млечно-канелена пяна.
"Затова и от време на време изневерявам. Просто да се разнообразя от еднотипната хармония, в която съм се оплела. Скучно е, да ти е съвършено, повярвай ми. Изневерите за мен са...като...като... - започна да се оглежда тя, търсейки точното сравнение. И тогава получи леко момичешко прозрение - като шоколада! Ако го похапваш редовно, ще се случат две доста неприятни неща - ще спреш да се наслажаваш на вкуса му и след време неизбежно ще качиш килца. Затова и трябва с него да се действа умерено, с мярка. Все пак е божествено веднъж-два пъти в месеца да се натъпчеш до насита с шоколад, нали? Е, това правя и аз. Щоколадопреяждам веднъж месечно. Проблемът е, че той, моят шоколад май почва да хлътва. И оттам - спира да ми е труднодостъпен. Смешно, нали, мила? Ако ти бягат, ги искаш. Кацнат ли ти на рамото, ти почваш да бягаш. Е, така съм аз с моя месечен шоколадов забранен плод. Той просто почна да ми е твърде достъпен. И тръпката я улавям, че се губи вече. Затова и се оглеждам за нещо ново. Не, не ме разбирай по неправилния начин, нямам и най-малка умисъл да късам с приятеля си. Просто искам от време на време да му изневерявам...и да се натъпча, колкото душа ми иска с нещо забранено...което да е различно от това, с което от месеци разнообразявам съвършената си скука..."
Не знам дали я разбрах напълно. Не знам дали има някой, който може да стори това. Не съм убедена, че и тя се разбира изцяло. Това, в което съм убедена със сигурност след този разговор е, че няма сто-процентова задоволеност. Може би така сме устроени. Да търсим. Да преследваме. Да надскачаме себе си и това, което по право ни се полага. А причини има много. Някои го наричат разнообразие. Други - крива от нормата. Трети - чиста доза любопитсво. А едни определени хора са измислили дори и своя собствена лична метафора, която май най-точно го описва - ежемесечна доза чист, фин шоколад.
четвъртък, 22 октомври 2009 г.
hush!....it's a secret!
Всеки има своите тайни. Някои са големи. Други - нищожни и дори незначителни. Някои с времето загубват свойта давност. Други, пък, се задълбочават и усложняват.
При мен как е ли? Няма да кажа.
Това е тайна.
Tweet
сряда, 21 октомври 2009 г.
still here
От доста време не съм писала нищо. Може би хората ще се окажат прави, че когато си напълно щастлив, не си толкова интелектуално продуктивен, колкото когато нещо те измъчва. А аз определено напоследък съм щастрива. Много!
Каквато е да е причината, налице е една доста голяма пишеща пауза. А в това време какво ли не се случи, изпи, изпя, измисли, изтанцува, изпита, изсънува, измълча, изказа...
Но нека не спадам в безумни момичешки отклонения. За тях има време и друг път ще отделя повече пространство. Днес мисля да поднеса едно задоволително есено музикално блюдо, което остава уютен следвкус
1.
Всеки път ме разтапя. абсолютно в-с-е-к-и-! една от най-умилително нежните песни, които съм слушала в последно време. Ех, европейска му работа :)
2.
Норчето от време оно ми е сред любимките. Има нещо изключително в мекотата на гласа и в лириките й. За късмет, горната песен е прекрасна смесица между нейната нежна баладична нотка и игривоста на Кю, който откакто пя с госпожица ( по това време ) Джанет Джексън, спечели респекта ми.
3.
Да знам, първата песен пак е на тези сладури. обаче...обаче просто не мога да пропусна и тази. Музиката те кара да се отнесеш на някъде, а ако все пак успееш да не полетиш мисловно, видеото определено ще те провокира и погали естетичните ти сетива.
Инджой.
4.
Lykke Li - "I'm Good, I'm Gone"
Uploaded by bluntedsoul. - See the latest featured music videos.
Това девойче цяла година не спира да ме удивлява. Ако трябва да съм честна, не мислех, че първо: ще продължи да ми харесва за повече от месец-два; второ: че масово хората ще чуят за нея; трето: че ще я слушам всеки ден на морето, докато подпийвам доволно мохитце на шезлонг пред Памперо. Ънбаливабъл..бълийв ит.
Та туй е мойто музико-вербално-емоционално-позитивно завръщане към писанията, убиването на време и раждането на бисери. Дали ти е харесало, просто е въпрос на вкус и на моментно настроение. Като това, което ей сегинка ме подтиква да кажа Бон Воаяж и До срещи нови.
Бум-пляс!
вторник, 8 септември 2009 г.
make her say
- Не е нужно да обичаш някого, за да спиш с него, нали знаеш...
- Как така? - попита тя с ококорени очи.
- Ето така - отвърна й полутихо и я целуна.
Два часа по-късно, допушвайки третата подред тежка цигара, тя прокара ръка по гърдите му, измърка между чаршафите и като в транс заприказва:
- Знаеш ли, прав си. Не е нужно да обичаш човека, за да спиш с него. Обаче...
- Обаче какво? - попита той, а някъде там, в крайчеца на окото му се прокрадна първата искра на едва доловима емоция.
- Обаче предпочитам другото. Защото, ако те обичах, сега нямаше отегчено да пуша трета цигара, а отдавна щях да искам повторение.
След това стана, изгаси цигарата в чашата му с вода, облече се и излезе. Две минути по-късно по стълбите се чу шумът от токчета....Трак....трак...трак....
петък, 14 август 2009 г.
under cover
Досега през определени (или напълно неопределени) периоди все качвам разни песни, които са ми направили впечатление. Сега, обаче, мисля малко да попроменя нещата и вместо нови, свежи мелодии, да ти предоставя пресни версии на песни, които на моменти дори леко са ти пописвали и тайно или пък не чак толкова тайно си искал да гръмнеш всеки звуконосител, когато чуеш дори първите им акорди. Сладурите по-долу доста умело са успяли да избягат от клишето на сладникавия оригинал и хоп!-получила се е доста добра смесица от позната мелодия и различен поглед върху нея.
1.
Ама много го харесвам тоя човек, бе, мамоооу! Гласът му дере, но по онзи, приятния начин, по най-тънките и едва забележими струни на съзнанието ми. Свалям шапка за фактът, че успява да превърне една от най-комерсиалните песни за 2008-а в наистина рок балада. А някой помни ли, че всъщност не той спечели American Idol преди две години? На това му се казва - всяко зло, за добро. Защото момчето определено има далеч повече успехи след шоуто именно, поради факта че не изневери на себе си и продължи тежичко да ми припява...и да ми дере по вътрешните струни.
2.
The All-American Rejects са ми любимци още от не толкова далечната 2006-а година. Като чух Dirty Little Secret нещо в мен безвъзвратно се преобърна. И така до ден днешен. А за репликата, че ще пеят Womanizer, защото просто го могат по-добре от Бритни, ще ги обожавам вечно. Пък и наистина...песента звучи сполучливо-мрачно и минорно...и може би, дори може би по-добре от оригинала.
3.
За тази песен искрено и много лично си признавам, че не съм АЗ откривателят й. Така че благодарностите ми точно в този момент отиват специално за Алексчо. Мерсаж! Определено радват момчетата, а още по-сладко и свежо е, че и самият клип е забавен поглед на оригинала. Браво..и благодарско отново.
4.
Този кавър......на тази песен..... просто не мога да опиша как съм се смяла първия път, като се натъкнах на тия младежи. Смях на парцали и кикотещи се сълзи по бузите ми. Само по този начин мога едва-едва да сложа щрихите на състоянието, в което изпаднах. Абсолютни смехурковци! И отново, за пореден път, една наистина лигава песен за секунди се превръща в жизнен колежански пънк-о-рок.
Някой да забеляза, че комерсиалните женски песни са преправяни от мъже? Символика? Случайност? Или пък търсен подход за още по-голям контраст? Което и да е верният отговор, резултатите определено радват както окото, така и разглезеното ми и на моменти доста критично ухо.
Год блес дъ ъднър ковър!
