monument

А щях да те рисувам. Щях да те направя в цветовете на дъгата. Сега си оставаш черно-бял като скица, захвърлена преждевременно. Като чернова, която някой оставя настрани недовършена.

Щях да запълня контурите ти. Щях да те оцветя. Щях да влея цялата си енергия и старание във всяко едно твое ъгълче. Щях да прокарам намацаните си с темперни бои пръсти по кожата ти и да те докосна цветно. Щях да те извая като картина, като статуя дори. Щях да те запечатам и никога повече да не избледняваш.

Щях да те сътворя, да те завърша, да те съживя. Щях да вложа цялото си същество във всеки един твои милиметър.

Щях да те опиша като проза, като стих, като нота. Щях да накарам всички да те възпеят и да ти се възхищават. Да те направя личния си шедьовър, след който повече да не търся нови музи. Щях да те направя съвършен. Да те претворя в нещо дори още по-красиво, което никой, никога не си е мислил, че може да съществува.

А щях да те рисувам. Щях да те направя с цветовете на дъгата. Сега си просто черно-бяла скица, захвърлена на слънце.

Tweet

drink to get drunk vol. 3

Когато си пийнем, сме малко отнесени.

Когато си пийнем, сме и толкова весели. 

Когато си пийнем, обичаме да спорим.

Когато си пийнем, ето какво говорим:

 - Коктейлът е за душата, шотът е за тялото.

- Ти си винаги една такава... пеперудена! Харесва ми.

- Ъъъъ, чакай малко! Насекомо ли ме наричаш?!

-  Има влажни региони - ако не ми вярваш, виж в Google!

- И къде се намират те?

- Под един хълм.

- Кой? Венерения ли?

- Весело посрещане на старата година!

- Боже, говорим си за секс и вибратори. Порасваме, бе!

- След още десет години сигурно и за лубриканти ще си говорим.

- Ааа, не! Аз съм казала, че ще бъда мокра баба. 100 години влага!

- Ние сме нитратите на това общество.

- Влюбен съм!

- О, стига! Ти всяка седмица си влюбен.

- Не, тази седмица е истинска!

- От морал глава боли. 

- Не се смей! Романтики, любов - съществуват тези неща!

- Знам, знам. То и сифилисът съществува...

- По-добре да те боли дупето, отколкото главата. То минава, а главата - никога!

- Е, то и ние за някого сме бившите.

- Ние не сме бивши. Ние сме нечии вечни!

- Аз на трезво не изневерявам.

- С бельо ли си?

- Да.

- Жалко. 

- Принципна курва съм. Никога не изневерявам.

- Ти спирт пиеш ли?

- Не, защото още не му знам мезето.

- Пробвай с бинт.

- Много ми е интересно какъв си бил в миналия си живот.

- Курва. 

- Искаш ли да те хвърлим в морето? Нали казваше, че искаш нощно къпане.

- Ама аз искам голо нощно къпане!

- Добре, ще те съблечем.

- Аз съм Бриджит Джоунс Вече си имам и дневник!

- Наздраве!

- Ох, това е ужасно! Трябва да го изплюя.

- Плюй ти, аз гълтам!

- Кога ще бъдем щастливи?

- Никога. Погледни ни!

- Какво ти трябва, за да си щастлив?

- Душевен мир. Не световен - душевен!

- Май те харесвам повече от свинска пържола. Това е адският комплимент! Сериозно. 

- Любовта е цинично нещо.

- Не е вярно. Любовта е друсане без наркотици.  

Tweet

think of you

Гледам нови филми и се чудя дали си ги открил вече.

Прелиствам непрочетени страници и мислено гадая дали си подчертал същите пасажи.

Прекосявам улици, питайки се дали и ти минаваш от там. Примерно, днес? Или може би вчера?

Изкуствено създавам измислени истории, в които участваш. Едва доловимо поставям изречения в устните ти, за да ги изговориш с гласа си. Усмихвам се, като го направиш. Приятно е.

Отпивам от чаши и не спирам да се питам, дали някога и ти си ги докосвал. Може би се целуваме, без дори да го знаем. Целувка, но в дни разстояние. Като танц, който двама измислят отделно, без да съзнават, че отсрещният е липсващото парченце.

С други думи – мисля те.

И пускам следващата песен.

Tweet

counting stars

Народния театър в полунощ. Кулинарни вечери и Блъди Мери. Новооткрити певчески заложби. Цигари. Безчет. Онези, които искрено те изненадват. Винено опиянение във Венеция. Под прикритие. Рак на гърдата. The 20/20 experience. Колко е важно да бъдеш силен. Работа, кикот, снимки. Паник атака. През май на море. Опити. Цигари. Безчет. Арменистис. Созопол е прекрасен през юни. Денят на независимостта или колкото повече, токлкова повече. 6 дни егейско безвремие. Винени нощи. Цигари. Безчет. Хедонизъм. Женско море. Пробуждане. Старата муза на нов глас. Социално-пеперудено. Норвежко сбогуване. Въпроси без отговори. Вино и гризини. Една година по-късно. Баклава. Йога. Снимачни площадки. Последно двайсет. Алиса в страната на сюреализма. Неочакван край. Цигари. Безчет. Берлин. Зимна ваканция.  Трябва да тръгвам. Ново начало. Равносметки. Две елхи. Морски бриз с аромат на анасон. Никакви планове и очаквания.

Restart!

Сега!

Tweet

high for this

Когато сивотата обладее града,

Слагам цвят на устните си

И ми се иска ти да беше наколо,

За да мога и теб да оцветя.

Затова се появи най-после,

За да могат устните ми, подобно на четка, да свършат останалото.  

Аз съм цветният акцент, който ти липсва.

Без мен си черно-бял.

Tweet

hush

Да мълчиш с мен е тъй приятно. И тъй странно. И тъй чисто. Като полъх на липа след тежък дъждовен ден. Като снежна пелена, която оставя всичко в бяло, замаскирайки колко мръсен всъщност е градът ни.

Да мълчиш с мен е естествено. И странно. И вълнуващо. Като онази наносекунда преди да скочиш, не знаейки какво те очаква там долу. Като последни часове, преди най-после да видиш изненадата, за чието съществуване си разбрал. Като трепета преди първа среща. Че и преди десетата, ако е от приятните.

Да мълчиш с мен е нещо тайно. Нещо наше. Нещо истинско. Като вътрешен език, който само ние говорим. Без думи, разбира се. Те понякога са ненужни. Без погледи дори. И без тях си казваме предостатъчно. Без докосване. Почти. То понякога води до разкъсване на тишината. Не, че е неприятно. Просто е различно.

Да мълчиш с мен е нещо неопределено. Без рамки. Без правила. Без логика. Като липсващата брънка между пингвин, зелено и Занзибар. Като марионетка и бяло. Като ром с кола и сироп от баклава. Като поезия без рима, в която все пак хващаш ритъма. Като пълното отсъствие на логика при смесването на транспортир, алкохолик и луната.

Да мълчиш с мен е тъй приятно. И тъй странно. И тъй чисто. Затварям устни и очи. Направи го и ти. 

След едно....две....три....!

Tweet

hazy

Заведи ме на очен преглед. Докторът да ми сложи визин в очите и да прогледна. Понеже заради теб живея в изкуствено създадена мъгла. Лутам се и на сляпо опипвам предметите.

Ти си моето късогледство. Опитах се, да те елиминирам с лещи, но не ме предупредиха, че трябва да ги махна преди лягане. Сега отново бродя сред почти лепкави облаци и едва различавам контурите. Неспиращи халюцинации, дори и без употребата на забранени субстанции.

Затова при доктора ме заведи. Или ми подари твоите очила. За да прогледна малко. Аз, от своя страна, ще ти отвърна с мъгла. И визин – ако прецениш, че вече имаш нужда от него. 

Tweet