Гледам нови филми и
се чудя дали си ги открил вече.
Прелиствам
непрочетени страници и мислено гадая дали си подчертал същите пасажи.
Прекосявам улици,
питайки се дали и ти минаваш от там. Примерно, днес? Или може би вчера?
Изкуствено създавам
измислени истории, в които участваш. Едва доловимо поставям изречения в устните
ти, за да ги изговориш с гласа си. Усмихвам се, като го направиш. Приятно е.
Отпивам от чаши и не
спирам да се питам, дали някога и ти си ги докосвал. Може би се целуваме, без
дори да го знаем. Целувка, но в дни разстояние. Като танц, който двама измислят
отделно, без да съзнават, че отсрещният е липсващото парченце.
С други думи – мисля
те.
И пускам следващата
песен.
0 comments:
Публикуване на коментар