Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

monument




А щях да те рисувам. Щях да те направя в цветовете на дъгата. Сега си оставаш черно-бял като скица, захвърлена преждевременно. Като чернова, която някой оставя настрани недовършена.
Щях да запълня контурите ти. Щях да те оцветя. Щях да влея цялата си енергия и старание във всяко едно твое ъгълче. Щях да прокарам намацаните си с темперни бои пръсти по кожата ти и да те докосна цветно. Щях да те извая като картина, като статуя дори. Щях да те запечатам и никога повече да не избледняваш.
Щях да те сътворя, да те завърша, да те съживя. Щях да вложа цялото си същество във всеки един твои милиметър.
Щях да те опиша като проза, като стих, като нота. Щях да накарам всички да те възпеят и да ти се възхищават. Да те направя личния си шедьовър, след който повече да не търся нови музи. Щях да те направя съвършен. Да те претворя в нещо дори още по-красиво, което никой, никога не си е мислил, че може да съществува.

А щях да те рисувам. Щях да те направя с цветовете на дъгата. Сега си просто черно-бяла скица, захвърлена на слънце.


0 comments:

Публикуване на коментар