three wise men

Докато изпиваме кафето си и изпушваме цигарите, се раждат мисли тъй забавни и ценни, а същевременно тъй бързо забравени между думите, вдишванията и погледите. А те, мислите, наистина имат своята стойност и редовно, докато биват създавани, си мислим „това ще го запомня!”. Само че го забравяме почти толкова мигновенно, колкото и го създаваме. За моя радост, напоследък толкова често се раждат, че поне част биват спасени от брутално изтриване в малките ни мисловни полета....или с други думи, инджой:

Той: Какви ги вършиш?
Плам: Слушам една песен, дето ме кара да се чувствам като малко дете. Все едно пак съм на 6 и подскачам лудо на леглото в жалки, безуспешни опити да докосна с разперени нагоре ръце тавана. Така и не се случи това, последното.
Той: Брей, какво толкова е имало на този таван ,бе?

Плам: Нали в България ще кандидатстваш?
Тя: ми да, ама...
Плам: Е защо на английски ти е тогава автобиографията?
Тя: Ами защото повечето така искат.
Плам: Хмм туй е странно - при мен всички все на български искат...
Тя: Повечето обяви са на английски в нашата сфера. Пък и те си придават важност.
Плам: Ахааааа ясно
Тя: Освен това искат да видят дали тоя, който кандидатства не е от "what watch? 5 watch”... ай ду ънърстенд инглезе лангуидж.


Той: Знаеш ли, лично за мен има два вида хора от срещуположния пол, за които ти си...бутилка.
Плам: Как така? Не разбирам...
Той: Значи, хората са или устни, или отварачки.
Плам: Продължавам да не те разбирам....
Той: Много е просто. Устните те отпиват. Капка по капка. Докато стигнат до дъното. Имат нужда от теб. Жадни са точно за теб и никого другиго. Изпиват те с обич и те пазят, да не се изплъзнеш, защото именно ти си им най-нужният човек. Другите са отварачките. Те те открехват за всичко възможно и невъзможно. Показват ти нови хоризонти, нов въздух един вид. С тях е неочаквано, интересно и шеметно. Но те са само отварачки. Те те провокират, отварят, но – дотам. Понеже те не са жадни точно за теб, просто искат да те провокират. Нищо повече или по-малко.


Тя: Ееех, сега живвнах най-после!
Плам: Мило, това не е живване, това е просто третото уиски.


Той: От много време съм просто убеден, че има един начин, безотказен, да накараш дори и най-голямата тълпа да млъкне и да те чуе.
Плам: Така ли? И как точно?
Той: Много просто. Просто изкрещяваш „Секс!!!” и те спират. Едните, защото са скандализирани, а другите – защото са любопитни, че са изпуснали нещо много пикантно и интересно. Важното е, обаче, че всички винаги млъкват. И слушат не някой друг, а теб.

Тя: Ох, познай кой звънна! Той!
Плам: Той?
Тя: Да, той!
Плам: Кой от двамата?
Тя: И двамата, мила, и двамата.


Той: Понякога си така самонадеяна!
Плам: Ти пък си странен.
Той: Е и?
Плам: Е и нищо,.просто си странен.
Той: Важното е обаче да сме естествено странни, когато се налага, или изкуствено нормални.
Плам: Това да не е някаква имплицитно вплетена критика, отправена към крехката ми персона? Или съм още сънена и не ти схващам телефонните реплики правилно?
Той: (пауза)....Още си сънена.

Тя : Имам да ти казвам нещо.
Плам : Слушам те.
Тя: Много сериозно и важно, но първо искам да ми обещаеш едно!
Плам: Кажи.
Тя: Да не го пишеш в блога си! Значи....

...Cигурно следва продължение, но какво точно, наистина не знам още.Причината – твърде много реплики, твърде малко памет....Оф....оф....Офлайн!

Tweet

a walk to remember

Докато навън вали и превалява, някак си неусетно съм пренесла лятото от чисто въображаемото ми пространство в реалното ежедневие. Пръскам слънце с поглед и стопявам лавини с усмивка. А причини - много. Или пък николко. Понякога нещата просто се случват, съм чувала да казват.... И за още по-голям разкош (ако въобще той е възможен), съм обрадена изцяло от ноти, подарени ми волно или неволно от други. Нещо като мелодична дреха, която не ме оставя да настина. Пази ме и ме топли.

1.

Когато отвориш очи, пусни си точно тази песен. Ако като мен обичаш да обичаш и дишаш музика, мисля, че горното парче би било едно наистина добро начало за деня. Сега си приготви кафе и благодари на Милкова,че ме открехна за тази чудна нежна мелодия за "добро утро".

2.

Догато пътуваш. Докато мислиш. Докато скучаеш. Докато ти е (почти) до болка напрегнато. По всяко време на деня. При всякакв ситуации. На всякакви места. Пусни си тази, горната, и се усмихни. Защото лятото, макар и все още далеч, не е просто сезон. То е състояние на духа. И съм суууупер благодарна на Силвето, че показа как точно изглежда топлото,написано в петолиния и Сол ключ.

3.

Това ми е зимно-летният и лятно-зимният фаворит. Като малко дете куфея, докато я слушам може би за десети път през последните няколко часа. Славина дори и представа си няма колко точно съм й признателна, задето реши да я сподели. А текстът...о, такстът просто ме накара така да се засмея на познатите думи, казани от друг....толкова силно и познато, че чак е трудно да се опише.


Thank you for the music! Thank you for the summer in me! А бе, с двe думи - голямо благодарско

Tweet

truly

Понякога седя и си мисля за тебе.....

...а друг път просто те мисля, без дори да се налагa да сядам....

Tweet

breathe

Когато ти е най-объркано... И си мислиш разни работи, дето принципно не би трябвало да си ги мислиш....Когато ти е странно и променливо...И всичко ти изглежда повече от безизходно...Точно тогава е хубаво да се огледаш наоколо и:

* да пренаредиш приоритетите
* да не позволяваш черните мисли да те завладеят напълно
* да не изпадаш в паника
* да се замислиш точно за колко хора именно ТИ си целият свят или поне една огромна, доста важна и значителна част от него.
* да дишаш....бавно....със затворени очи

По-добре е, нали? Или поне малко по-не-страшно.

ПС: повлияно от последните няколко дни и онези, които все още се чудят, и лутат, и търсят, и намират. Вие сте специални, страхотни и неповторими.

Не-Го-Забравяйте!

Tweet

absolutely (story of a girl)

За всеки, който е чел досега, става ясно, че живея в свят, където няма човек, който да не се лута във вътрешните си лабиринти. Хората, които срещам и допускам до себе си, са в процес на търсене. Някои търсят одобрение. Други – промяна. Трети – себе си. Четвърти – чисто и просто обичат тръпката от търсенето, независимо каква е целта и крайната точка. Заобиколена съм от индивиди на 20 – 20 и няколко. Мъжката половина размива границите между решителност и плахост. А женската, о, женската част ми е тъй любима! На пръв поглед тя е сякаш доминиращата напоследък страна. Но това е нищо друго освен лъжовен образ. Всъщност те, момичетата/девойките/жените на 20 – 20 и няколко просто най-после са открили сексуалността си. И зверски много се забавляват с това.

Именно тя,онази, с която се видях преди дни, беше като 100%-ов представител на гореспоменатата група кикотещи се, обичащи, търсещи, разрушаващи момичета. Гледах я, а в главата ми се прокрадна споменът за по-отдавнашен разговор с нея. Тогава ми каза:
- Знаеш ли, сладка, никога не съм била спонтанна. Винаги съм искала да бъда, но никога не ми е стискало достатъчно. Иска ми се да изживея нещо моментно, а вместо това преливам от една връзка в друга – отпи от спрайтната мента и продължи евкалиптовия си монолог – само че това мисля да го променя радикално. След това лято, обещавам ти...не, обещавам си – решително се поправи, усмихвайки се – ще премина и през това. Искам да имам в актива си поне една авантюра. Без развитие. Без край. Просто веднъж, за мига и толкова.

Спомняйки си думите й, не можех да не се възхитя с какъв замах и спонтанна решителност бе успяла да изпълни обещанието си. Ето ни отново в същото заведение, на същата маса, със съшата сервитьорка дори. Шест месеца. А колко е различно всичко само. Бе успяла да изживее жадуваното си приключение. Без емоции. Без каквито и да било детайли. Проблемът обаче е, че...
- Той хлътна! Представяш ли си? Въпреки старанието ми всичко да бъде само за един път, въпреки дискретността ми и абсолютния ми отказ да казвам каквото и да било за себе си, пак намери намери начин да се добере до мен – изсумтя и отпи от чая с ром – Можеш ли да проумееш абсурда?! Аз, която винаги съм била сериозна, един-единствен път поисках анонимна свалка и се натъкнах на мой мъжки еквивалент. Честно ти казвам, ако не беше моят си живот, а нечий друг, досега да съм се разплакала от смях. Само погледни – каза и ми подаде телефона си – Съобщения, разговори, пропуснати обаждания...И всички са от него, нито едно не е от мен! Това не е нормално, мила. Просто е пълен абсурд...
- Добре де, - прекъснах я - а ти какво мислиш по въпроса?
- Какво да мисля, какво? - изпищя фалцетно – Аз почти не го познавам! Да, виждала съм го гол, но това е просто секс. Еднократен, прекрасен, неангажиращ секс! Нищо повече или по-малко. Само за веднъж. Не знам защо звъни. Не разбирам писането му. Непонятно ми е какво иска...от мен.

Допихме си чая. Изпушихме пет – шест цигари. Обсъдихме всички, всичко и всякога. Две целувки по бузата и всяка се качи в своето такси. Десет минути по-късно получих съобщение на мобилния:

„Пак ми звъня...и пак ме обърка. Е, кажи ми, как да не се засмея на иронията?”

Tweet

on to the next one

Обичам, когато всичко лека-полека се подрежда от само себе си. Като усмивката, която вече четири дни не слиза от лицeто ми. Като неизпитите чаши по бара. Или пък като мелодиите, които изтанцувах, изпях и изсънувах за последните 96 часа. Обичам.И подскачам радостно. Доволно разперила ръце и отмятайки коси в едно с ритъма. А той, ритъмът, се е пропил в песента по-долу и само ми напомня за пореден път, че може би, само може би тази година ще е дори ОЩЕ по-шарено усмихната и весело-шантава от предходната...

ОБИЧАМ!

Tweet

we need a resolution

Мъгла. С приятели вкъщи. Цигари. Две. Плач по телефона. Тайни - някои излезли наяве, някои скрити надълбоко. Промяна. Влюбвания. Разлюбвания. Концерти. Странен Трифон Зарезан. С приятели на море през март. Априлска самота. Цигари. Две. Нови познанства. Семейно море през Май с няколко капки тъга. Концерти. Предателство. Изневери. Морски юнски уикенд с дъх на мента и миди в косите. Концерти. Винено женско поливане на апартамент. Цигари. Две. Барабани. Закани. Прегръдки. Промени. Нощно кино и още нещо. Морско надскачане на лимитите. Смокини на плажа. Шест коктейла. Нова муза. Странните познати непознати, които са винаги наблизо. Една несбъдната мечта по-малко. Заешки подскоци. 24 години. Цигари. Две. Шофьорска книжка. Вещерски Вси Светии. Сълзи. Среднощни изненади. Обич. Въпросителни знаци. Концерти. Четири неизпити чаши и една бира. Сняг. Безсънние. Коледа с приятели. Цигари. Две. Обратно броене....
31 декември.....

3....

2....

1....

СТАРТ!

Tweet