Обичам, когато всичко лека-полека се подрежда от само себе си. Като усмивката, която вече четири дни не слиза от лицeто ми. Като неизпитите чаши по бара. Или пък като мелодиите, които изтанцувах, изпях и изсънувах за последните 96 часа. Обичам.И подскачам радостно. Доволно разперила ръце и отмятайки коси в едно с ритъма. А той, ритъмът, се е пропил в песента по-долу и само ми напомня за пореден път, че може би, само може би тази година ще е дори ОЩЕ по-шарено усмихната и весело-шантава от предходната...
ОБИЧАМ!
Tweet
0 comments:
Публикуване на коментар