Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 9 февруари 2010 г.

a walk to remember

Докато навън вали и превалява, някак си неусетно съм пренесла лятото от чисто въображаемото ми пространство в реалното ежедневие. Пръскам слънце с поглед и стопявам лавини с усмивка. А причини - много. Или пък николко. Понякога нещата просто се случват, съм чувала да казват.... И за още по-голям разкош (ако въобще той е възможен), съм обрадена изцяло от ноти, подарени ми волно или неволно от други. Нещо като мелодична дреха, която не ме оставя да настина. Пази ме и ме топли.

1.

Когато отвориш очи, пусни си точно тази песен. Ако като мен обичаш да обичаш и дишаш музика, мисля, че горното парче би било едно наистина добро начало за деня. Сега си приготви кафе и благодари на Милкова,че ме открехна за тази чудна нежна мелодия за "добро утро".

2.

Догато пътуваш. Докато мислиш. Докато скучаеш. Докато ти е (почти) до болка напрегнато. По всяко време на деня. При всякакв ситуации. На всякакви места. Пусни си тази, горната, и се усмихни. Защото лятото, макар и все още далеч, не е просто сезон. То е състояние на духа. И съм суууупер благодарна на Силвето, че показа как точно изглежда топлото,написано в петолиния и Сол ключ.


3.

Това ми е зимно-летният и лятно-зимният фаворит. Като малко дете куфея, докато я слушам може би за десети път през последните няколко часа. Славина дори и представа си няма колко точно съм й признателна, задето реши да я сподели. А текстът...о, такстът просто ме накара така да се засмея на познатите думи, казани от друг....толкова силно и познато, че чак е трудно да се опише.


Thank you for the music! Thank you for the summer in me! А бе, с двe думи - голямо благодарско

0 comments:

Публикуване на коментар