Усмихнато заминавам на пътешествие в себе си, за да те намеря теб там.
Загнездил си се надълбоко и не искаш да си ходиш. Аз пък не желая да ти
посоча изхода. Не за друго, а защото с теб тъжната муза отдавна изчезна и
остана някъде там, в миналите коридори на все по-отдалечаващи се дъждове,
инсомнии и задимени пепелници. Не мога да пиша нормално. Но и не искам.
Предпочитам пред минорно вдъхновение да се гмурна навътре в себе си и да те
погаля по лицето. Другото го оставям на чужди химикалки и бели празни листи.
Достатъчно писах. Време е мъничко усмихнато да си почина. Да приседна
удобно, да заровя лице в дланите си, невярвайки, че това се случва и само
секунди по-късно чисто и просто да те попитам:
- Чай или кафе?
0 comments:
Публикуване на коментар