Мисля да завържа очите си. Плътно. Да не виждам нищо и да се пусна по нанадолнището с отворени обятия. Пропастта така или иначе ме зове. Май е крайно време чисто и просто да й се отдам. За да открия себе си. За да преотрия и теб до мен. Чист. Неподправен. Ефирен. Като току що направен захарен памук. Да усетя вкуса ти и да полепнеш по пръстите ми. Да летя шеметно, стремглаво надолу. Към непознатото.
Да изпитам адреналина.
Да му се оставя да ме завладее.
Да се влюбя.
3 comments:
Само внимавай за последствията, доброто върви ръка за ръка с лошото! И успех - стискам ти палци в полета към пропастта! ;-) *thumbs up*
Последствията никога не са ми били специалитет. Но поне правя опити за летене. Пък и както е казал някой мъдър, но не помня кой точно - съдбата обича смелите :)
Мда, мда! Е, то това е идеята - поемаш рискове и после каквото стане! Не можеш да предвидиш всичко, затова се справяш с "последствията" на момента. ;-)
Публикуване на коментар