Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 19 декември 2011 г.

i need



Мисля да завържа очите си. Плътно. Да не виждам нищо и да се пусна по нанадолнището с отворени обятия. Пропастта така или иначе ме зове. Май е крайно време чисто и просто да й се отдам.  За да открия себе си. За да преотрия и теб до мен. Чист. Неподправен. Ефирен. Като току що направен захарен памук. Да усетя вкуса ти и да полепнеш по пръстите ми. Да летя шеметно, стремглаво надолу. Към непознатото.
 
 
Да изпитам адреналина.
 
 
Да му се оставя да ме завладее.
 
 
Да се влюбя.




3 comments:

YMY каза...

Само внимавай за последствията, доброто върви ръка за ръка с лошото! И успех - стискам ти палци в полета към пропастта! ;-) *thumbs up*

Plam каза...

Последствията никога не са ми били специалитет. Но поне правя опити за летене. Пък и както е казал някой мъдър, но не помня кой точно - съдбата обича смелите :)

YMY каза...

Мда, мда! Е, то това е идеята - поемаш рискове и после каквото стане! Не можеш да предвидиш всичко, затова се справяш с "последствията" на момента. ;-)

Публикуване на коментар