Вече ще съм монолог. Там и удивителните, и въпросителните, и точките, и запетойките си зависят от мен. Реших да съм си собствена реплика и антипод. Така не завися от никого. Така и никой не е зависим от мен.
Вече ще съм монолог. Дълъг, изчерпателен, мой си. Загърбвам всичко чуждо и оставам самата себе си. Свалям маските, махам грима, събличам и последната реквизитна дреха.
Вече ще съм монолог. Сама за себе си. Пък който иска, така или иначе ще ме чуе. Всеки останал може да разлисти до следващи страници, които са му по-интересни.
Вече ще съм монолог. Завършен. С начало и край. В него ще се потопя и ще си кажа на мен си какво ми е в главата. Май няма да съм от най-кратките, но нали затова са монолозите?! Те никога не са малки. Иначе биха били просто хвърчащи реплики.
Вече ще съм монолог. Диалог така или иначе отдавна липсва.
Tweet
3 comments:
Чудесно! =]
Правилна стратегия (аз отдавна съм я възприела)! ;-)
не знам дали е най-правилната, но си е моя. дори не бих я нарекла стратегия. по-скоро е решение. лично и неподправено.
мое.
моно.
Моно на квадрат! ;-)
Публикуване на коментар