Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 21 септември 2011 г.

getting nowhere


почнах да се изморявам от виртуалното. само думи, думи, думи...и многоточия, и скоби, и удивителни. все едно отново съм в час по български! Ако е така, кога ще си получа бележника? Заслужавам пет и половина. М-и-н-и-м-у-м!
Гоним се в различни технологии, сякаш е някаква надпревара кой от къде първи ще изкочи. Подскачаме в статуси, снимки и намигвания. Докосваме екрана и се смеем сами в стаята. Именно затова и изписваме, че се кикотим с глас. Защото сме сами. И искаме някой, ако не да ни чуе, то поне да си ни представи.
А думите валят ли валят. Заливат ни и се давим сред тях. Опитваме се да се хванем за нещо и да се завием за лека нощ с поредния глагол. Докога? Няма ли вече да излезнем в междучасие?



2 comments:

Wasko каза...

Вярно, точно, ясно, отрезвяващо!
Ако те послушам - ще си върна реалността.
Ако си върна реалността ще загубя илюзията, че мога да те срещна...
Кое да избера?

Plam каза...

Това е красиво написана дилема, на която е трудно да се отговори еднозначно. Илюзиите са хубаво нещо. Оцветяват ти деня. Карат те да мечтаеш. Провокират въображението. Само че....докога? Не е ли по-приятно илюзиите да ги поизоставим и да сме в реалното...поне за мъничко?

Публикуване на коментар