Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 29 юли 2010 г.

recycled romance


Започвам да пиша на автопилот, пък където му се види краят. Това е просто предупреждение за хаоса който очаквам да настъпи по-надолу. П-р-е-д-у-п-р-е-д-е-н-и с-т-е, така че, моля, без много мрънкане по случай вербалната ми какафония.


Идеята е, че в последно време толкова неща се струпват пред вече до предел ококорените ми очи и наистина не мога да го проумея. Не мога да проумея защо хората се изненадват, когато двама души, които някога са били двойка, ако отидат някъде за известно време и задължително ще се намери някой, който няма да схване сакралността на приятелството и ще се изненада от този факт. Нима наистина след като приключиш дадена връзка, не можеш да запазиш нормални отношения с индивида, който дълго време е бил до теб? Някак си нелепо ми се струва до един момент да си държите ръчичките и в следващия - "Не те познавам вече". Връщайки се назад, осъзнавам, че съм съумяла да запазя добрия тон с бившите. И не, това не ми се струва никак , ама никак странно. Напротив. За мен това е нормалният развой на нещата. Защото поне според скромното ми мнение, една връзка не е само смачкани чаршави, дъх по врата и обмяна на ДНК по всевъзможни и различни начини. Една връзка е да можеш да си поговориш открито с човека... че и да помълчиш с него. Нещо като добро приятелство, но с екстрата от смачкани чаршафи, дъх по врата и обмяна на ДНК по всевъзможни и различни начини. Та, като махнем бонуса, какво остава?! Точно така - приятелството. Капиш?!


Замислих се над всички тези неща, че и над още много други (напоследък много мисля, ей, трябва да се контролирам, че иначе почва да ме боли зверски главата вече!!! ) Замислих се, че има доста хора, които не са свикнали да запазят добрия тон с бившите си половинки. Което, сори, ама е жалка работа. Нима наистина ни е нужна излишната драма?! Замислих се, как не само такива хора бродят наоколо, но и съдят останалите, които сме успяли да съхраним позитивните отношения. Мина ми през главата и мисълта, че понякога не успявам да преценя точно хората. Но това е май към онзи пост за хората с маските, който писах преди повече от половин година. Тогава се чудех как е възможно определени хорица да слагат едно лице, да казват едни думи, да застанат зад едни позиции, а всъщност в малките им (не по размер, а по капацитет) главици да е корено различна ситуацията. Хваща ме яд в такива случаи не на тях, а на мен самата, че не съм разшифровала правилно кода. Че съм погледнала погрешно на някого.


Кааааакто и да е.


Като заключение мисля да напиша следното: Бившите не са прокажени типове, с които комуникация всякаква тука оставете. Те са били част от нас и ние сме били част от тях. Така че, драги ми смехурковци, не виждам нищо лошо, когато съумеем да говорим с тях нормално, че дори и да излезем и пийнем по едно. И не, не става въпрос за онова "едно бързо" по случай доброто старо време. Идеята е, че не виждам какво лошо има да се държиш нормално с хората. Били и те бивши, настоящи или бъдещи.


Пък, който разбрал, разбрал.


4 comments:

Анонимен каза...

Подкрепям те напълно! Може би, защото и аз продължавам да поддържам връзка с бившите ми гаджета (с едно от което дори живяхме заедно). Но това не е странно... странното е, че хора като настоящето ми гадже все още имат съмнение в отношенията ми с него. Защо? Приятелството е в началото на една връзка, защо не и след нейното приключване?! И понеже е модерно може да направим група във Facebook "Аз съм приятел/ка с бившия/шата". :)

Plam каза...

Радвам се, че има все още такива, дето мислят по подобен начин. Не казвам, че това е някаква максима, дето всеки трябва да я следва сто на сто. Обаче ми е малко странно в случаите, когато двама души се разделят и никога повече не отронват дори думичка.
За настоящето гадже - може би той просто не е успял да съхрани приятелството и му е странно. Дай му време ;)
А относно групата - с високо вдигнати ръце подкрепям идеята. Сериозно :)

Диди каза...

Според мен основната причина у нас, и май и по света, хората да не остават приятели с "бившите си" е, че обикновено до раздялата се е стигнало сред поредица грозни скандали. Най-честите поводи са: "той/тя изневери", "прекалена ревност", "социални и лични непреодолими различия между двамата - различни среди, приятели, интереси и т.н.".
Големият проблем хората да не си комуникират след връзка е, че не са се разделили цивилизовано...Иначе няма нищо странно, когато нещата не са се получили и двамата сте умни, възпитани хора да се разберете (не без болка и за двамата) и след време отново да си поддържате контакт... Но за съжаление подобни ситуации са "бонус" за малцина.

lazarica каза...

Мило мое дете, все някога ще пораснеш и ще разбереш какво всъщност значи: Пътят към ада е осеян с добри намерения...Съжалявам, че откривам себе си в твоите съждения, но незабравяй, че бивш не е обща категория на качествата на предишен интимен другар дето си умирала за него. Бивш не винаги е и човека с който ти стиска и искаш да си пиеш.Това, че твоите бивши си струват е направо ПОХВАЛНО. Браво мило дете, случила си на бивши, но не съди и не сочи укорително другите, които знаят, че плюят срещу себе си плюейки бившия, но ще се избършат и продължат напред , а той ще си остане същото лайно.

Публикуване на коментар