Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 27 юли 2010 г.

signs


Мисля, че имам проблем. При това сериозен, патологичен, странен, объркващ проблем. Всеки път, без нито едно-единствено изключение, като видя слънчогледи, си мисля за море. Тази асоциация ме съсипва. Те са навсякъде! По витрините, по снимки, че дори и на етикета с олиото, което принципно не ползвам.
Този мой слънчогледов опит ме навя на мисълта, че май във всичко рано или късно влагаме някакъв друг, наш си смисъл. Наистина ли имаме нужда да слагаме собствени етикети на иначе стандартни, дори посредствени неща? Все си мисля, че не съм единствената с такъв проблем. Ако задълбаете по-сериозно, ще стигнете до заключението, че всичко около вас е с друго, ваше си лично значение. Например, песента, с която ви звъни телефонът. Или фрази, които използвате вече всекидневно (но сте ги прихванали от някого, нали?!). Като любимата ви банда, която ви е любима, ама не съвсем – просто някой ви я е показал. Като това, че като минавате покрай Народния театър винаги инстинктивно се оглеждате за определено лице. Или като например факта, че дори дадени аромати ви връщат обратно към конкретни ситуации – някои приятни, а други – не съвсем.
Ето, едни прости слънчогледи ми крещят „море”. Песента, разливаща се около мен, пише мислено име. Когато запаля цигара рано сутрин, се връщам на определено място. Когато видя даден филм, само един момент ми е в главата.
Имам проблем. Имам нужда да слагам етикети на вече етикетизираните неща. И си задавам въпроси. Защо слънчогледите ми са с морски полъх? Защо песента ми си има друго, скрито име? Защо цигарата ми има следвкус на отминал период? Защо филмът ми има друга мисъл, вплетена в него? А защо ги пиша тия неща?


4 comments:

Punkass каза...

..Защото имаш нужда от море! :)) Бягай към Черноморието :))

lazarica каза...

Мило дете, диагнозата ти е менталена-патология с нечовешка нужда от специалист....по Обичане и Морско плаване. Добре е ,че не слагаш етикети и на хората, защото тогава вече няма оправия.
Издавам ти зелена рецепта с право на ползване само веднъж - one way ticket, към слънчогледовото море от етикетни музики,аромати и мечти.Enjoy your fly and have a nice stay :)

kotakafelix каза...

дано и аз не сложа етикет "море" на слънчогледите, защото ще имам голям проблем - апартамента ми е пълен с тях, дори на чиниите за хранене имам слънчогледи... и не си единствената, която се оглежда за познати лица на места, които носят спомени. Според мен това е нещо хубаво, защото не забравяш спомените! :)
И ти препоръчвам, не слушай "Поля от слънчогледи" - хем слънчогледи, хем песен! :)

Plam каза...

Punkass, заела съм стартова позиция за бързо бягане без препятствия и отброявам часовете :)

lazarica, взимам го! Предложението ти за билет към слънчогледовото море е тъй изкушаващо, че просто няма как да откажа. А относно хорското етикетизиране - просто не ми е в стила това. Пък и така давам правото на отсрещния(отсрещните) да ме изненадат. Някой положително, а други, както сама знаеш - доста негативно.

kotakafelix, твърде късно е. "Поля от слънчогледи" отдавна се е загнездила във всекидневната ми сбирка от мелодии и мислено ме отнася към морето. Добре, че наистина нямам такъв сервиз, че тогава съвсем щях да изчезна психически (а и физически) в следствие на много морско мислене и загуба на градски апетит. Пък за местата, дето крещят нямо нечие име - и аз много ги обичам. Не за друго, но (почти) винаги спомените са приятни. Пък то е много хубаво, да ти е хубаво ;)

Публикуване на коментар