Обличам те в собственоръчно написани думи.
Заметвам те със съвършената запетайка.
Слагам те в скоби, за да не може никой да те докосне.
Мислено те допълвам с многоточие.
Създавам твоя собствена граматика.
Таен език с нови писмени правила.
Отказвам след теб да сложа въпросителна, за да не би да останеш неприятно изненадан.
Заменям всяка такава с удивителна и те гледам как сияеш.
Сред думи, препинателни знаци и в нови редове.
Сред мои изречения и твои окончания.
До пълно размиване на речта и логиката.
Докато изпъкнеш с удебелен шрифт само ти.
И собственоръчно подчертаеш себе си.
Като любим пасаж, който препрочитам за лека нощ.
Нима вече е утро?!
2 comments:
Невероятно е. Обожавам думите ти :))
Искрено благодаря :))
Публикуване на коментар