what it feels like for a girl

Наскоро направих един своеобразен експеримент. Накарах няколко близки девойки да ми пратят любими, нечути от мен (или поне повечето се оказаха такива) мелодии за вдъхновение. Приятна изненада бе селекцията, която момичетата ми спретнаха за няколко дни.
Така, че ето и странната, момичешко-шантаво-различна смесица, която се получи:

1.

започваме с нещо лежерно, нежно и каращо раменцата да се движат леко в едно с ритъма. Йосифова съм я признала за царицата на R&B-то и песента по-горе е поредното доказателство за заслужената титла. Обичам!


2.

бях забравила колко точно обичам тази песен. Отговорът е простичък - МНОГО!!!! Дори не искам да започвам с хвалебствията относно клипирането й. Страхотна идея за това как мъжете понякога са от Марс, а жените - от Венера....или пък точно обратното? Май си зависи от гледната точка. Благодаря, Каменова, за приятното припомняне.


3.

огромна доза ретро изненада, получена броени часове, преди да спра експерименталното си запитване. Наистина ме ошашави този 80-тарски привкус, който ми беше връчен от Милкова. Бях забравила напълно колко съм подскачала пред огледалото на 3-4 годинки, пеейки си на Пламска версия на английския текст.


4.

това може би е най-голямата изненада от цялата палитра мелодии, които получих за последните три-четири дена. Малката Евлогиева определено успя да ме ошашави с ритъм, настроение и страхотен текст за разкош. Благодаря ти, малка, това директно влиза в личните ми фаворити точно....сега!!!!


5.

госпожица Leighton е мояг реверанс към всички, които взеха участие в музикалния ми екперимент. много Ви благодаря, независимо, че не успях да включа всички песни и мелодии, които получих. Наистина останах приятно изненадана и много шашната колко различни могат да бъдат моментните звукови предпочитания на девойките. Затова и скоро възнамерявам да направя втори "едишън" и отново да поискам едно музикално рамо за муза.

До нови слушалки!

Tweet

waterfalls

Вода. Вървя с малки крачки по улицата. Пада плавно по лицето ми.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Вода. Със затворени очи отпивам поредни капки, полепнали по устните ми. Чисто. Меко. Нежно.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Вода. Капки дъжд мокрят отворените ми длани. Стичат се по гърба ми. Просмукват се в кичури коса. Обливат ме. Бавно. Едва доловимо. Неусетно.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Вода. Дано само не ме разтопи. Не за друго, но е тъй приятно и леко, да усещам как ме обгръща с всяка паднала капка.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Tweet

three wise men

Докато изпиваме кафето си и изпушваме цигарите, се раждат мисли тъй забавни и ценни, а същевременно тъй бързо забравени между думите, вдишванията и погледите. А те, мислите, наистина имат своята стойност и редовно, докато биват създавани, си мислим „това ще го запомня!”. Само че го забравяме почти толкова мигновенно, колкото и го създаваме. За моя радост, напоследък толкова често се раждат, че поне част биват спасени от брутално изтриване в малките ни мисловни полета....или с други думи, инджой:

Той: Какви ги вършиш?
Плам: Слушам една песен, дето ме кара да се чувствам като малко дете. Все едно пак съм на 6 и подскачам лудо на леглото в жалки, безуспешни опити да докосна с разперени нагоре ръце тавана. Така и не се случи това, последното.
Той: Брей, какво толкова е имало на този таван ,бе?

Плам: Нали в България ще кандидатстваш?
Тя: ми да, ама...
Плам: Е защо на английски ти е тогава автобиографията?
Тя: Ами защото повечето така искат.
Плам: Хмм туй е странно - при мен всички все на български искат...
Тя: Повечето обяви са на английски в нашата сфера. Пък и те си придават важност.
Плам: Ахааааа ясно
Тя: Освен това искат да видят дали тоя, който кандидатства не е от "what watch? 5 watch”... ай ду ънърстенд инглезе лангуидж.


Той: Знаеш ли, лично за мен има два вида хора от срещуположния пол, за които ти си...бутилка.
Плам: Как така? Не разбирам...
Той: Значи, хората са или устни, или отварачки.
Плам: Продължавам да не те разбирам....
Той: Много е просто. Устните те отпиват. Капка по капка. Докато стигнат до дъното. Имат нужда от теб. Жадни са точно за теб и никого другиго. Изпиват те с обич и те пазят, да не се изплъзнеш, защото именно ти си им най-нужният човек. Другите са отварачките. Те те открехват за всичко възможно и невъзможно. Показват ти нови хоризонти, нов въздух един вид. С тях е неочаквано, интересно и шеметно. Но те са само отварачки. Те те провокират, отварят, но – дотам. Понеже те не са жадни точно за теб, просто искат да те провокират. Нищо повече или по-малко.


Тя: Ееех, сега живвнах най-после!
Плам: Мило, това не е живване, това е просто третото уиски.


Той: От много време съм просто убеден, че има един начин, безотказен, да накараш дори и най-голямата тълпа да млъкне и да те чуе.
Плам: Така ли? И как точно?
Той: Много просто. Просто изкрещяваш „Секс!!!” и те спират. Едните, защото са скандализирани, а другите – защото са любопитни, че са изпуснали нещо много пикантно и интересно. Важното е, обаче, че всички винаги млъкват. И слушат не някой друг, а теб.

Тя: Ох, познай кой звънна! Той!
Плам: Той?
Тя: Да, той!
Плам: Кой от двамата?
Тя: И двамата, мила, и двамата.


Той: Понякога си така самонадеяна!
Плам: Ти пък си странен.
Той: Е и?
Плам: Е и нищо,.просто си странен.
Той: Важното е обаче да сме естествено странни, когато се налага, или изкуствено нормални.
Плам: Това да не е някаква имплицитно вплетена критика, отправена към крехката ми персона? Или съм още сънена и не ти схващам телефонните реплики правилно?
Той: (пауза)....Още си сънена.

Тя : Имам да ти казвам нещо.
Плам : Слушам те.
Тя: Много сериозно и важно, но първо искам да ми обещаеш едно!
Плам: Кажи.
Тя: Да не го пишеш в блога си! Значи....

...Cигурно следва продължение, но какво точно, наистина не знам още.Причината – твърде много реплики, твърде малко памет....Оф....оф....Офлайн!

Tweet

a walk to remember

Докато навън вали и превалява, някак си неусетно съм пренесла лятото от чисто въображаемото ми пространство в реалното ежедневие. Пръскам слънце с поглед и стопявам лавини с усмивка. А причини - много. Или пък николко. Понякога нещата просто се случват, съм чувала да казват.... И за още по-голям разкош (ако въобще той е възможен), съм обрадена изцяло от ноти, подарени ми волно или неволно от други. Нещо като мелодична дреха, която не ме оставя да настина. Пази ме и ме топли.

1.

Когато отвориш очи, пусни си точно тази песен. Ако като мен обичаш да обичаш и дишаш музика, мисля, че горното парче би било едно наистина добро начало за деня. Сега си приготви кафе и благодари на Милкова,че ме открехна за тази чудна нежна мелодия за "добро утро".

2.

Догато пътуваш. Докато мислиш. Докато скучаеш. Докато ти е (почти) до болка напрегнато. По всяко време на деня. При всякакв ситуации. На всякакви места. Пусни си тази, горната, и се усмихни. Защото лятото, макар и все още далеч, не е просто сезон. То е състояние на духа. И съм суууупер благодарна на Силвето, че показа как точно изглежда топлото,написано в петолиния и Сол ключ.

3.

Това ми е зимно-летният и лятно-зимният фаворит. Като малко дете куфея, докато я слушам може би за десети път през последните няколко часа. Славина дори и представа си няма колко точно съм й признателна, задето реши да я сподели. А текстът...о, такстът просто ме накара така да се засмея на познатите думи, казани от друг....толкова силно и познато, че чак е трудно да се опише.


Thank you for the music! Thank you for the summer in me! А бе, с двe думи - голямо благодарско

Tweet

truly

Понякога седя и си мисля за тебе.....

...а друг път просто те мисля, без дори да се налагa да сядам....

Tweet

breathe

Когато ти е най-объркано... И си мислиш разни работи, дето принципно не би трябвало да си ги мислиш....Когато ти е странно и променливо...И всичко ти изглежда повече от безизходно...Точно тогава е хубаво да се огледаш наоколо и:

* да пренаредиш приоритетите
* да не позволяваш черните мисли да те завладеят напълно
* да не изпадаш в паника
* да се замислиш точно за колко хора именно ТИ си целият свят или поне една огромна, доста важна и значителна част от него.
* да дишаш....бавно....със затворени очи

По-добре е, нали? Или поне малко по-не-страшно.

ПС: повлияно от последните няколко дни и онези, които все още се чудят, и лутат, и търсят, и намират. Вие сте специални, страхотни и неповторими.

Не-Го-Забравяйте!

Tweet

absolutely (story of a girl)

За всеки, който е чел досега, става ясно, че живея в свят, където няма човек, който да не се лута във вътрешните си лабиринти. Хората, които срещам и допускам до себе си, са в процес на търсене. Някои търсят одобрение. Други – промяна. Трети – себе си. Четвърти – чисто и просто обичат тръпката от търсенето, независимо каква е целта и крайната точка. Заобиколена съм от индивиди на 20 – 20 и няколко. Мъжката половина размива границите между решителност и плахост. А женската, о, женската част ми е тъй любима! На пръв поглед тя е сякаш доминиращата напоследък страна. Но това е нищо друго освен лъжовен образ. Всъщност те, момичетата/девойките/жените на 20 – 20 и няколко просто най-после са открили сексуалността си. И зверски много се забавляват с това.

Именно тя,онази, с която се видях преди дни, беше като 100%-ов представител на гореспоменатата група кикотещи се, обичащи, търсещи, разрушаващи момичета. Гледах я, а в главата ми се прокрадна споменът за по-отдавнашен разговор с нея. Тогава ми каза:
- Знаеш ли, сладка, никога не съм била спонтанна. Винаги съм искала да бъда, но никога не ми е стискало достатъчно. Иска ми се да изживея нещо моментно, а вместо това преливам от една връзка в друга – отпи от спрайтната мента и продължи евкалиптовия си монолог – само че това мисля да го променя радикално. След това лято, обещавам ти...не, обещавам си – решително се поправи, усмихвайки се – ще премина и през това. Искам да имам в актива си поне една авантюра. Без развитие. Без край. Просто веднъж, за мига и толкова.

Спомняйки си думите й, не можех да не се възхитя с какъв замах и спонтанна решителност бе успяла да изпълни обещанието си. Ето ни отново в същото заведение, на същата маса, със съшата сервитьорка дори. Шест месеца. А колко е различно всичко само. Бе успяла да изживее жадуваното си приключение. Без емоции. Без каквито и да било детайли. Проблемът обаче е, че...
- Той хлътна! Представяш ли си? Въпреки старанието ми всичко да бъде само за един път, въпреки дискретността ми и абсолютния ми отказ да казвам каквото и да било за себе си, пак намери намери начин да се добере до мен – изсумтя и отпи от чая с ром – Можеш ли да проумееш абсурда?! Аз, която винаги съм била сериозна, един-единствен път поисках анонимна свалка и се натъкнах на мой мъжки еквивалент. Честно ти казвам, ако не беше моят си живот, а нечий друг, досега да съм се разплакала от смях. Само погледни – каза и ми подаде телефона си – Съобщения, разговори, пропуснати обаждания...И всички са от него, нито едно не е от мен! Това не е нормално, мила. Просто е пълен абсурд...
- Добре де, - прекъснах я - а ти какво мислиш по въпроса?
- Какво да мисля, какво? - изпищя фалцетно – Аз почти не го познавам! Да, виждала съм го гол, но това е просто секс. Еднократен, прекрасен, неангажиращ секс! Нищо повече или по-малко. Само за веднъж. Не знам защо звъни. Не разбирам писането му. Непонятно ми е какво иска...от мен.

Допихме си чая. Изпушихме пет – шест цигари. Обсъдихме всички, всичко и всякога. Две целувки по бузата и всяка се качи в своето такси. Десет минути по-късно получих съобщение на мобилния:

„Пак ми звъня...и пак ме обърка. Е, кажи ми, как да не се засмея на иронията?”

Tweet