think of you

Гледам нови филми и се чудя дали си ги открил вече.

Прелиствам непрочетени страници и мислено гадая дали си подчертал същите пасажи.

Прекосявам улици, питайки се дали и ти минаваш от там. Примерно, днес? Или може би вчера?

Изкуствено създавам измислени истории, в които участваш. Едва доловимо поставям изречения в устните ти, за да ги изговориш с гласа си. Усмихвам се, като го направиш. Приятно е.

Отпивам от чаши и не спирам да се питам, дали някога и ти си ги докосвал. Може би се целуваме, без дори да го знаем. Целувка, но в дни разстояние. Като танц, който двама измислят отделно, без да съзнават, че отсрещният е липсващото парченце.

С други думи – мисля те.

И пускам следващата песен.

Tweet

counting stars

Народния театър в полунощ. Кулинарни вечери и Блъди Мери. Новооткрити певчески заложби. Цигари. Безчет. Онези, които искрено те изненадват. Винено опиянение във Венеция. Под прикритие. Рак на гърдата. The 20/20 experience. Колко е важно да бъдеш силен. Работа, кикот, снимки. Паник атака. През май на море. Опити. Цигари. Безчет. Арменистис. Созопол е прекрасен през юни. Денят на независимостта или колкото повече, токлкова повече. 6 дни егейско безвремие. Винени нощи. Цигари. Безчет. Хедонизъм. Женско море. Пробуждане. Старата муза на нов глас. Социално-пеперудено. Норвежко сбогуване. Въпроси без отговори. Вино и гризини. Една година по-късно. Баклава. Йога. Снимачни площадки. Последно двайсет. Алиса в страната на сюреализма. Неочакван край. Цигари. Безчет. Берлин. Зимна ваканция.  Трябва да тръгвам. Ново начало. Равносметки. Две елхи. Морски бриз с аромат на анасон. Никакви планове и очаквания.

Restart!

Сега!

Tweet

high for this

Когато сивотата обладее града,

Слагам цвят на устните си

И ми се иска ти да беше наколо,

За да мога и теб да оцветя.

Затова се появи най-после,

За да могат устните ми, подобно на четка, да свършат останалото.  

Аз съм цветният акцент, който ти липсва.

Без мен си черно-бял.

Tweet

hush

Да мълчиш с мен е тъй приятно. И тъй странно. И тъй чисто. Като полъх на липа след тежък дъждовен ден. Като снежна пелена, която оставя всичко в бяло, замаскирайки колко мръсен всъщност е градът ни.

Да мълчиш с мен е естествено. И странно. И вълнуващо. Като онази наносекунда преди да скочиш, не знаейки какво те очаква там долу. Като последни часове, преди най-после да видиш изненадата, за чието съществуване си разбрал. Като трепета преди първа среща. Че и преди десетата, ако е от приятните.

Да мълчиш с мен е нещо тайно. Нещо наше. Нещо истинско. Като вътрешен език, който само ние говорим. Без думи, разбира се. Те понякога са ненужни. Без погледи дори. И без тях си казваме предостатъчно. Без докосване. Почти. То понякога води до разкъсване на тишината. Не, че е неприятно. Просто е различно.

Да мълчиш с мен е нещо неопределено. Без рамки. Без правила. Без логика. Като липсващата брънка между пингвин, зелено и Занзибар. Като марионетка и бяло. Като ром с кола и сироп от баклава. Като поезия без рима, в която все пак хващаш ритъма. Като пълното отсъствие на логика при смесването на транспортир, алкохолик и луната.

Да мълчиш с мен е тъй приятно. И тъй странно. И тъй чисто. Затварям устни и очи. Направи го и ти. 

След едно....две....три....!

Tweet

hazy

Заведи ме на очен преглед. Докторът да ми сложи визин в очите и да прогледна. Понеже заради теб живея в изкуствено създадена мъгла. Лутам се и на сляпо опипвам предметите.

Ти си моето късогледство. Опитах се, да те елиминирам с лещи, но не ме предупредиха, че трябва да ги махна преди лягане. Сега отново бродя сред почти лепкави облаци и едва различавам контурите. Неспиращи халюцинации, дори и без употребата на забранени субстанции.

Затова при доктора ме заведи. Или ми подари твоите очила. За да прогледна малко. Аз, от своя страна, ще ти отвърна с мъгла. И визин – ако прецениш, че вече имаш нужда от него. 

Tweet

sweater weather

Изтрий облаците от лицето ми!

Искам да съм слънчева.

Да ме посрещаш като изгрев

и като залез леко да те боли на раздяла.

Махни дъжда от косите ми.

Градушката в гърлото ми елиминирай.

Накарай ме да сияя с първите лъчи

и ме остави да се разлея в млечен път.

Да  ти осветявам тъмното

и да ти стопля есента до точка на кипене.

Бъди ми синоптик,

ще ти се отблагодаря с лято.

Какво ще е времето утре?

Tweet

good night

Чете ми се нещо ново.

Преоткрива ми се в непознати думи.

Разлистват ми се прясно напечатани страници.

Напиши ми приказка.

Моля!

Обещавам, ще я прочета за лека нощ.

Tweet