Докато отшумява звукът от снощи, а днес все още не се е развихрило до краен предел, започвам като в просъница да пиша. Леко, разбъркано, на автопилот. Пък краят при мен така или иваче идва неочаквано и в най-точния момент.
Като се замисля, май никога не съм имала проблем с финалите. Началата обаче са друга работа. От тях най-много се притеснявам и за тях най-много треперя. Не за друго, но те са непознати. Финалите, независимо дали тук става въпрос за писане или за взаимоотношения, са наше решение. Стартовата позиция обаче и онези леки, дори плахи на моменти първи крачки, именно те ме оставят леко притеснена.
Мислейки си за това, не мога да избегна на чисто асоциативно ниво идеята, че май живеем в ерата на стартовите шубета. Страх ни е да загърбим рутината за сметка на личното щастие. Страх ни е да излезнем от връзка заради стереотипа, че самотата е лошо нещо. Страх ни е дори да влезнем във връзка, макар тайно да го желаем, защото някой ни е казал, че това значи край на свободата.
А нима наистина е така? Нима наистина стартът е чак толкова ужасяващ? Защо често се случва да седим пред белия лист, да изписваме две - три думи и виждайки, че се получава нещо красиво, пак да ги задраскваме? Наистина ли е по-лесно да приключваш, отколкото да започваш? И кога приливно-отливното шубе отшумява за сметка на чистото писане... и на идаята да прегърнеш началото, а не да се отдръпнеш дори при най-малката идея за неговото появяване?
Отказвам да обявя Game Over.
През последните седмици се сблъсках с толкова объркани хора с изключително нереални представи за това какво точно да кажат или направят при първа (или поредна) среща. В началото бях повече от стъписана. Признаци на стъписаност: ококорени очи, паднало чене, безмълвие. След като обаче се свестих, бързо-бързо стигнах до заключението, че напоследък някои индивиди просто не знаят КАК да я ираят тази „игра”. Затова след купища горчив личен опит и запитване до най-близките, мисля, че нагледно мога да систематизирам няколко неща, които всеки себеуважаващ се (а и девойкоуважаващ) субект да НЕ прави или да се придържа:
Наръчник на некадърния сваляч:
1. Не питай „каква музика слушаш”. Този въпрос беше актуален някъде около шести клас. Сега е демоде. Също като плакатите по стените и цветните ароматизирани листчета.
2. Ако по някаква случайност си генен инженер, за Бога, не говори колко време „издържат сперматозоидите след изнасилване”. Плашещо е някак си. Особено когато още дори не сме ти запомнили името.
3. Колкото и мускули да имаш, не слагай бял прилепнал потник. Никога! Мускулите се виждат с просто око и без това модно фиаско.
4. Спести ни въпроса „Къде излизаш принципно?”. На това запитване отговорът ни, искреният такъв, би бил нещо от сорта на „Ъъъъъъ...по улиците, пич”.
5. Ако тръгва да вали и си на първа среща с момиче, знай къде я водиш. Не познавам дама, която да обича безцелното лутане с полунепознат между дъждовните капки.
6. Какво работим е просто факт, не тема на цял разговор. Прекарваме средно по 8 часа на ден в работа и не е нормално да пропилеем още два отгоре в разговори за нея. Има толкова други теми – просто избери една.
7. Когато жена ти каже, че е заета и не ти се обажда, дай й време. Не я заливай с по 10 обаждания и средно 5 смс-а дневно...и на двата телефона. Малко е стряскащо.
8. Ако работиш с коли, не ни занимавай с подробности. За повечето от нас те се делят на малка, средна, голяма, червена, бяла, сребърна, зелена, черна.
9. Ако попиташ „Какво ще пиеш?”, плати питието, а не го пиши на нейната сметка. Някак си тъпо е. И скръндзаво.
10. На темата с напитките – „Ще пиеш ли една бира?” звучи все едно ние нямаме право на глас. Вместо това остави момичето с-а-м-о да си избере дали да пие хмелната течност или нещо друго. В противен случай – просто не питай нищо.
11. Научи се да танцуваш. Сериозно. Ужасяващо е партньорът ти да се гърчи като в епилептичен припадък срещу теб...но със сладострастен поглед за разкош.
12. Да, знаем, че има Световно първенство. Наясно сме, че „светът е футбол”. Но да ни занимаваш и говориш за различни ритнитопковци е толкова абсурдно, колкото и ние да почнем да обсъждаме с теб множеството нюанси на лаковете за нокти.
13. Ако нямаш кола и каниш дама на купон в далечен квартал, вземи такси. Не е много ок да сменяме два тролея и един автобус за парти на непознати...при това на висок ток!
14. Ако си над 25, намери куража, силите и волята, да се изнесеш най-после от Студентски град. Общежитията за забавни, когато си на 19-20, но после ъндърграундът идва в повече.
15. На първа среща, моля, м-о-л-я, не ни спретвай график с това кога, къде, как ще се виждаме, колко секс ще правим седмично и какви целувки обичаш. На подобно поведение отговорът ни е „Довиждане!”
16. „Искам да те чукам” звучи секси единствено в порно филм. При това само на вас. На нас не ни е нито секси, нито ни ласкае. Камо ли пък да ни предразполага. Факт!
17. Реплики от рода на „Е, тебе те заплювам тая вечер, да си с мене! Край, заплюта си!” нито ще те направят по-интересен, нито ще ни привлекат. Никой не обича да е „заплют”. Прекалено много слюнкоотделяне за разговор между непознати е.
18. Когато излизаме на първа среща, нормално е да се постараем да изглеждаме прилично. Най-малкото В-И-Е самите очаквате това от момичето срещу вас. Така че изказвания като „Мале, ти как си се барнала - да не си мислиш,че ще те водя на лукс някъде” ни идват в повече. И не, не са комплимент, пък бил той и завоалиран.
19. Спри с приликите и разликите между нас и твои познати/известни личности/роднини. Някои сравнения са просто абсурдни и не водят до нищо положително..... за теб. Простичък и нагледен пример: „Мисля, че имам проблем. Адски много приличаш на братовчедка ми, а това дето искам да го направя с тебе, не трябва да се случва между роднини”. На това реакцията ни ще е или абсолютно игнориране с повдигната вежда, или бързо „изпаряване” от въпросния псевдо-роднина.
20. И накрая: Ако след среща не мислиш да контактуваш с момичето, ама така наистина никога повече да не я виждаш, по-дяволите, не я целувай за довиждане по устните!!!
