peaches and cream

MARCY PLAYGROUND "Sex And Candy"

Почвам да пиша, пък накъдето ме отвее мисълта. Някак абсурдно ми е днес...и мисловно. Тоест - нетипично.
За последните дни толкова неща се случиха, изживяха, изказаха, премълчаха, изпитаха, измислиха, забравиха... Задъхвам се, само като си помисля. По онзи, твърде приятния начин. И не, не преживявам някаква емоционална метаморфоза, повлияна от феромони, хормони, алкохолни изпарения, топлинни удари. Не съм на прага на промени и катарзиси. Отдъхни и отпусни напрежението!
Просто гледам и слушам, и записвам. Отчитам цитати и полуизказани, полузамълчани думи, които полепват върху ми. Със затворени очи преглеждам кадриран материал на преживяни от близки емоции и лично мои моменти. Като нямо кино, но с масивни специални ефекти. При това - без да са ти нужни 3D очила. Запалвам цигара, поемам дъблоко дима и притварям клепачи. А от колоните се лее сладникава мелодия, оставяща лепкави следи по мен и цигарата. Пудра захар в петолиния и ноти.
Приключвам да пиша, а мисълта на никъде не ме отвя. Може би ми е твърде абсурдно днес. И мисловно. Тоест - нетипично.
Затова и политам, оставяйки недовършените си намерения сами да ме открият и да се изяснят. Или чисто и просто да се изгубят докрай сред музикалната глюкоза, разнасяща се около мен.

Вдишвам.

Затварям.

Слушам.

Отчитам.

Политам.

Tweet

the mating game

Габриела понякога ходи по срещи. Обича мъжкото внимание. „Все пак съм женче, харесва ми да ме глезят и да ме дундуркат” . Дойде ли пролет, нещо в нея безвъзврaтно прищраква и почва да полита феромонно. Ходи по срещи в парка, в малки уютни кафенета, в кина, в барове, да танцува.

Габриела си е изградила правила за срещите. Никога не им отдава прекалено голямо значение предварително. „Няма смисъл да трепериш като лист. Нещата или се случват, или не”. Затова и отбягва прекалена близост. Особено в началото. Само разговори, една-две прегръдки и евентуална целувка за довиждане. Това е.

Габриела напоследък пак тръгна по срещи. Всякакви срещи. Някой протичат добре, други прекратява преждевременно с помощта на любимото й чудо на технологията – телефона. „Имам си заветна максима: ако не ми харесва, извинявам се, че спешно се налага да потеглям и готово”.

Габриела се среща с различни типажи. Няма определен стил и точно това май е стилът й. Високи, спортни, елегантни, сериозни, забавни, дървета на дансинга, волни сладкопойни птички, откачалки, добри души, социални, социопати, плахи, разговорливи. „Когато имаш разнообразие в срещите си, ти е по-интересно. Пък и как иначе да ти създавам историите, кажи ми?!”

Габриела в последно време е леко объркана. От някои срещи, разбира се. Отпива от розето и запалва цигара. „Това винаги помага. Може да не ти стане по-ясно, но поне определено ти е по...никотиново-винено”. За нея е нормално, когато срещите нямат продължение. Често самата тя прави точно така, при това нарочно.

Габриела се среща с объркването, когато в някой рядък случай се сблъска със свой еквивалент. Такъв, който пролетно ходи по срещи. Всякакви срещи. В парка, в малки уютни кафенета, в кина, в барове, да танцува. Такъв, който е с различни типажи. Няма определен стил и точно това май е стилът му. „Тогава се спирам за малко и започвам да се питам дали пък това не значи нещо повече. Естествено, като повечето ми питания, колкото и редки да са те, осъзнавам, че изреченията с въпросителен знак накрая не са ми най-верните другари. Точно тогава и започвам наново да летя”.

А пролетта почти приключва. И феромонното габриелено политане все още не е към края си. Само розето е константа. Все по-хладко и розово, допълващо перфектно никотиновия вкус.

Габриела понякога ходи на срещи. С различни типажи. Докато срещне онзи, който ще я спре в полета й. Дори и след като напише мислено поредния въпросителен знак.

Tweet

nightlite

Колкото повече ме прегръщаш,

толкова повече бягам.

Отдръпнеш ли се за момент,

искам да те настигна.

Омръзна ми да танцуваме танго.

Тази вечер ме покани на блус.

Tweet

menta sessions

Наскоро един познат ми разказа куп истории. Бая неща са му се случили на този човек, честно. Някой са абсурдни, други - умилителни, за трети си мислиш, че чисто и просто си бълнува човекът. Така де, фантазии всякакви, нали?
Та говорим си с въпросния младеж за случки разни. Пием мента. Облизвам доволно последните капки, полепнали по ръба на чашата ми. Много ги обичам тези, последните. Най-вкусни са. И зелени.

Бълбук!

В един момент обаче младежът спира с разказа си, поглежда почти на кръв към крехката ми персона и отсича:

"Това, ако го напишеш в блога си, си мъртва! Да си знаеш!"

Ъъъъъъ.....Моля?! Всякакви неща съм слушала, виждала, чела, подочула оттук и оттам, ама това със заплахите най ме е изумявало. Освен това, нека си го кажа направо: това е блог. Т.е. има и доза истина, но повечето е фикция....или обратното. Зависи си от гледната точка и моментното състояние на пишещата (сиреч Аз) и разказвача (сиреч Ти).
Идеята е, че не пиша ей така, каквото чуя. Питам, да ви се не види! Винаги п.и.т.а.м! Да не говорим, че ако бях тръгнала да поставям черно на бяло (или в случая - черно на екранно) всичко, дето ми е минавало покрай ушите, щях досега да съм хванала тентовагинит на пръстите от писане. Сто на сто.
Та така, вече съм официално заплашена със смърт заради бъдещо писане. Така че, драги господа и дами, младежи и девойки, хора и животни, това е пост, в който Ви се извинявам, че няма да можете да прочетете за: секс с непознати, ревност, перманентни пиянски целувки, бебета, разводи, безумни обаждания през нощта, изневери, пътувания, лутания, дебнене и някъде там - чиcта, фина, рафинирана почти доза обич.
Ха! Ето, нищичко не казах и пак си го написах. Ако не ме чуете до два-три дена, моля, звънете в полицията. Сигурно ще съм мъртва, заради ментовите разкази. И онези, последните капки по ръба на чашата, които толкова обичам.

Бълбук.

Tweet

day one

- Защо ми се обади и излезе с мен?
-Защото не те познавам и ми е интересно.

-А, като ме опознаеш, ще ми се обадиш ли пак?

-Не знам, аз и себе си не познавам.

Пак прописах хайку по никое време, пфу!

Tweet

говори ми на ти

В моя скайп, където се кикотя и мечтая, има едни хора, които ми разказват неща. Понякога споделеното е така абсурдно, че не мога да не се възхитя на въображението и размаха, с които им ги раждат главиците умни:

умна главица says: искам искам, да имам рокля с перка и да мога да летяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя
*plam says: хахахахахахахахахаахахаха

*plam says: аз искам рубинени пантофки, като ги ударя по петичките и хоп! - да полетя към топлото

умна главица says: и накрая,като теглим чертата, се оказва, че се виждаме само да правим секс
умна главица says: и да се виждаме с приятели
*plam says: е че то това е връзка, бе мила - секс и приятелски излизания, в които винаги имаш на чие рамо да си подпреш главата или чия ръка да хванеш, когато усетиш нужда от това
умна главица says: сладка, аз това за приятелските виждания обикновено с теб го практикувам.... и понеже съм свикнала на по-фини ръчички, съм си избрала и втален мъж :))))))
умна главица says: малко по-космат е от тебе, ама... :))))))))
*plam says: хахахахахахах

*plam says: лудетина

умна главица says : знаеш ли, наскоро се замислих за нещо

*plam says: сподели

умна главица says : не гледам с добро око на хора, които не пият! съмнителни са

умна главица says: да не вземе някой да ме ядоса, че викам Дядо Коледа!
*plam says: хахаха, а Дядо Мраз? А Великденският заек? Все този Дядо Коледа значи, много преекспониран и комерсиален образ
умна главица says: says: ма как не разбрахте, че никой не мрази дядодто, а няма дядо заек

*plam says: е няма, ама пак - никой не му обръща внимание. ами дядото с ръкавичката? само дядовата ръкавичка, дадовата ръкавичка, а къде отиде този дядо? пфу, комерсиален дядо Коледа, пфу!
умна главица says: says: ма ти за дедото се затюхка, ми що не питаш нещо за бабата, а за хладилник МРАЗ ти се къса сърцето

умна главица says: не мога да надувам балони
*plam says: моля?
умна главица says: не мога да духам достатъчно силно

умна главица says: абе ти къде ги намираш тия песни?

*plam: лесно е

*plam: пращаш нещо смешно на, примерно, 5 души

*plam: те ти връщат 5 различни смешни неща

*plam: и готовоооооооооооо

умна главица says:хехее
умна главица says: ти си факира на социалните мрежи ей

умна главица says: 'мъжете не смятат 2 и 2
*plam says: те смятат 100 на 100

умна главица says: и кво?

*plam says: ми кво, винаги обичам усещането след третата чаша... защото знам, че следва четвърта!

умна главица says: : пламка!

*plam says: кажи, душе

умна главица says: : опаааа ко праиш?

*plam says: пия кафе, пуша и си говоря с теб, ха!

умна главица says : пилееееее, тва си е e*ало дроба!

*plam says: много съм отслабнала, а не искам. напоследък не се храня. или не, друго е. храня се с чувства.

умна главица says : аз пък се храня с картофи

Tweet

Clocks

Габриела не обича да чака. Затова и предпочита да закъснее, пък било и то с риск да й се разсърдят. „Цупят се, цупят се, пък накрая им мине”.

В редките случаи, когато й се наложи да поизчака някого, Габриела прави няколко неща. Първо, пали цигара. „Действа безотказно, пък и така изглежда, че не вися безцелно, подскачайки от крак на крак”. След това, веднага си пуска музика. „Със слушалки в ушите може да си всеки и да преживееш някоя история ей така, в 4 минути ноти и чуждоказани реплики”.

Но най-любимото й нещо е да наблюдава хората. Потокът от минаващи покрай нея лица я забавлява ужасно много. „Толкова типажи се изреждат – усмихнати, сърдити, странни, типични....всякакви!” Докато ги гледа, Габриела си представя какви са тези хора. Мислено рисува историите им. Оформя характерите им. Представя си какво им се е случило и какво предстои да преживеят, след като преминат покрай нея.

Онзи ден Габриела пак чакаше. Естествено, направи последователно всяко едно от гореспоменатите неща. Цигарата - запалена. Музиката – до дупка. Хората - навсякъде. Идилия! Погледна бегло към телефона, за да види колко е часът. „Никога не нося ръчен часовник – все не ми отива на тоалета, пък и имам толкова много гривни....грехота е някак си!”.

Този път Габриела търпеливо приседна на близката пейка. Знаеше, че чакането си струва, пък било и то изнервящо. Не за друго, но очакваше онзи, незнаещия. „Той още и представя си няма, нали се сещаш?! Понеже е плах, пък аз съм мишка и ме е срам”. Огледа набързо двойката, стояща близо до нея. От глава до пети. Представи си, че са заедно от 5-6 месеца, затова и все още са така щастливо кикотещи се заедно. Ръка в ръка. Плах поглед под скосен бретон. Усмивка при всяка изречена дума.

10 минути закъснение вече са факт. Притеснена, че й свършва цигарата, а й се налага да изчака още, Габриела погледна към телефона. Мълчание. Няма смс, неприето повикване, нищо. Сложи гланц и запали втора цигара. Трета песен се разля в слушалките. Трета чужда музикална история бе наред да бъде преживяна. Жена на около 40 профуча покрай нея и се метна в такси. „Усетила е, че става нещо вкъщи и е решила да побърза”, помисли си и издиша бавно дима.

15 минути. Никой на хоризонта. Дали пък не е сбъркала мястото? „Често ми се случва, пък уж съм толкова организирана. Не и напоследък, де....то с този мой хаос вече сама не мога да се справя”. Загаси втората цигара, оправи гланца, погледна телефона, доизслуша песента, измисли още една непозната история за поредното лице, крачещо на съседния тротоар и стана. Докато оправяше косата си и се питаше дали наистина е разбрала правилно, леко потупване по рамото я извади от нервния й вътрешен монолог.

Незнаещият.

19 минути закъснение.

2 цигари.

5 песни.

Множество мислени сюжети.

Едно приключило чакане.

А Габриела все още не обича да чака. Въпреки, че в този случай конкретно, чакането май си заслужава.

„Ще поживеем, пък ще видим.”

Tweet