Габриела понякога ходи по срещи. Обича мъжкото внимание. „Все пак съм женче, харесва ми да ме глезят и да ме дундуркат” . Дойде ли пролет, нещо в нея безвъзврaтно прищраква и почва да полита феромонно. Ходи по срещи в парка, в малки уютни кафенета, в кина, в барове, да танцува.
Габриела си е изградила правила за срещите. Никога не им отдава прекалено голямо значение предварително. „Няма смисъл да трепериш като лист. Нещата или се случват, или не”. Затова и отбягва прекалена близост. Особено в началото. Само разговори, една-две прегръдки и евентуална целувка за довиждане. Това е.
Габриела напоследък пак тръгна по срещи. Всякакви срещи. Някой протичат добре, други прекратява преждевременно с помощта на любимото й чудо на технологията – телефона. „Имам си заветна максима: ако не ми харесва, извинявам се, че спешно се налага да потеглям и готово”.
Габриела се среща с различни типажи. Няма определен стил и точно това май е стилът й. Високи, спортни, елегантни, сериозни, забавни, дървета на дансинга, волни сладкопойни птички, откачалки, добри души, социални, социопати, плахи, разговорливи. „Когато имаш разнообразие в срещите си, ти е по-интересно. Пък и как иначе да ти създавам историите, кажи ми?!”
Габриела в последно време е леко объркана. От някои срещи, разбира се. Отпива от розето и запалва цигара. „Това винаги помага. Може да не ти стане по-ясно, но поне определено ти е по...никотиново-винено”. За нея е нормално, когато срещите нямат продължение. Често самата тя прави точно така, при това нарочно.
Габриела се среща с объркването, когато в някой рядък случай се сблъска със свой еквивалент. Такъв, който пролетно ходи по срещи. Всякакви срещи. В парка, в малки уютни кафенета, в кина, в барове, да танцува. Такъв, който е с различни типажи. Няма определен стил и точно това май е стилът му. „Тогава се спирам за малко и започвам да се питам дали пък това не значи нещо повече. Естествено, като повечето ми питания, колкото и редки да са те, осъзнавам, че изреченията с въпросителен знак накрая не са ми най-верните другари. Точно тогава и започвам наново да летя”.
А пролетта почти приключва. И феромонното габриелено политане все още не е към края си. Само розето е константа. Все по-хладко и розово, допълващо перфектно никотиновия вкус.
Габриела понякога ходи на срещи. С различни типажи. Докато срещне онзи, който ще я спре в полета й. Дори и след като напише мислено поредния въпросителен знак.
0 comments:
Публикуване на коментар