Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 27 януари 2010 г.

truly

Понякога седя и си мисля за тебе.....






...а друг път просто те мисля, без дори да се налагa да сядам....

четвъртък, 14 януари 2010 г.

breathe

Когато ти е най-объркано... И си мислиш разни работи, дето принципно не би трябвало да си ги мислиш....Когато ти е странно и променливо...И всичко ти изглежда повече от безизходно...Точно тогава е хубаво да се огледаш наоколо и:

* да пренаредиш приоритетите
* да не позволяваш черните мисли да те завладеят напълно
* да не изпадаш в паника
* да се замислиш точно за колко хора именно ТИ си целият свят или поне една огромна, доста важна и значителна част от него.
* да дишаш....бавно....със затворени очи

По-добре е, нали? Или поне малко по-не-страшно.

ПС: повлияно от последните няколко дни и онези, които все още се чудят, и лутат, и търсят, и намират. Вие сте специални, страхотни и неповторими.

Не-Го-Забравяйте!






сряда, 6 януари 2010 г.

absolutely (story of a girl)

За всеки, който е чел досега, става ясно, че живея в свят, където няма човек, който да не се лута във вътрешните си лабиринти. Хората, които срещам и допускам до себе си, са в процес на търсене. Някои търсят одобрение. Други – промяна. Трети – себе си. Четвърти – чисто и просто обичат тръпката от търсенето, независимо каква е целта и крайната точка. Заобиколена съм от индивиди на 20 – 20 и няколко. Мъжката половина размива границите между решителност и плахост. А женската, о, женската част ми е тъй любима! На пръв поглед тя е сякаш доминиращата напоследък страна. Но това е нищо друго освен лъжовен образ. Всъщност те, момичетата/девойките/жените на 20 – 20 и няколко просто най-после са открили сексуалността си. И зверски много се забавляват с това.
Именно тя,онази, с която се видях преди дни, беше като 100%-ов представител на гореспоменатата група кикотещи се, обичащи, търсещи, разрушаващи момичета. Гледах я, а в главата ми се прокрадна споменът за по-отдавнашен разговор с нея. Тогава ми каза:
- Знаеш ли, сладка, никога не съм била спонтанна. Винаги съм искала да бъда, но никога не ми е стискало достатъчно. Иска ми се да изживея нещо моментно, а вместо това преливам от една връзка в друга – отпи от спрайтната мента и продължи евкалиптовия си монолог – само че това мисля да го променя радикално. След това лято, обещавам ти...не, обещавам си – решително се поправи, усмихвайки се – ще премина и през това. Искам да имам в актива си поне една авантюра. Без развитие. Без край. Просто веднъж, за мига и толкова.
Спомняйки си думите й, не можех да не се възхитя с какъв замах и спонтанна решителност бе успяла да изпълни обещанието си. Ето ни отново в същото заведение, на същата маса, със съшата сервитьорка дори. Шест месеца. А колко е различно всичко само. Бе успяла да изживее жадуваното си приключение. Без емоции. Без каквито и да било детайли. Проблемът обаче е, че...
- Той хлътна! Представяш ли си? Въпреки старанието ми всичко да бъде само за един път, въпреки дискретността ми и абсолютния ми отказ да казвам каквото и да било за себе си, пак намери намери начин да се добере до мен – изсумтя и отпи от чая с ром – Можеш ли да проумееш абсурда?! Аз, която винаги съм била сериозна, един-единствен път поисках анонимна свалка и се натъкнах на мой мъжки еквивалент. Честно ти казвам, ако не беше моят си живот, а нечий друг, досега да съм се разплакала от смях. Само погледни – каза и ми подаде телефона си – Съобщения, разговори, пропуснати обаждания...И всички са от него, нито едно не е от мен! Това не е нормално, мила. Просто е пълен абсурд...
- Добре де, - прекъснах я - а ти какво мислиш по въпроса?
- Какво да мисля, какво? - изпищя фалцетно – Аз почти не го познавам! Да, виждала съм го гол, но това е просто секс. Еднократен, прекрасен, неангажиращ секс! Нищо повече или по-малко. Само за веднъж. Не знам защо звъни. Не разбирам писането му. Непонятно ми е какво иска...от мен.
Допихме си чая. Изпушихме пет – шест цигари. Обсъдихме всички, всичко и всякога. Две целувки по бузата и всяка се качи в своето такси. Десет минути по-късно получих съобщение на мобилния:
„Пак ми звъня...и пак ме обърка. Е, кажи ми, как да не се засмея на иронията?”

понеделник, 4 януари 2010 г.

on to the next one

Обичам, когато всичко лека-полека се подрежда от само себе си. Като усмивката, която вече четири дни не слиза от лицeто ми. Като неизпитите чаши по бара. Или пък като мелодиите, които изтанцувах, изпях и изсънувах за последните 96 часа. Обичам.И подскачам радостно. Доволно разперила ръце и отмятайки коси в едно с ритъма. А той, ритъмът, се е пропил в песента по-долу и само ми напомня за пореден път, че може би, само може би тази година ще е дори ОЩЕ по-шарено усмихната и весело-шантава от предходната...




ОБИЧАМ!

четвъртък, 31 декември 2009 г.

we need a resolution




Мъгла. С приятели вкъщи. Цигари. Две. Плач по телефона. Тайни - някои излезли наяве, някои скрити надълбоко. Промяна. Влюбвания. Разлюбвания. Концерти. Странен Трифон Зарезан. С приятели на море през март. Априлска самота. Цигари. Две. Нови познанства. Семейно море през Май с няколко капки тъга. Концерти. Предателство. Изневери. Морски юнски уикенд с дъх на мента и миди в косите. Концерти. Винено женско поливане на апартамент. Цигари. Две. Барабани. Закани. Прегръдки. Промени. Нощно кино и още нещо. Морско надскачане на лимитите. Смокини на плажа. Шест коктейла. Нова муза. Странните познати непознати, които са винаги наблизо. Една несбъдната мечта по-малко. Заешки подскоци. 24 години. Цигари. Две. Шофьорска книжка. Вещерски Вси Светии. Сълзи. Среднощни изненади. Обич. Въпросителни знаци. Концерти. Четири неизпити чаши и една бира. Сняг. Безсънние. Коледа с приятели. Цигари. Две. Обратно броене....
31 декември.....

3....


2....

1....

СТАРТ!

неделя, 6 декември 2009 г.

one's a company, two's a crowd and three's a party

Обичам експериментите. А това, което обичам дори още повече, е когато в музикално отношение се експериментира. По лична преценка по-долу са част от колаборациите за зимен сезон 2009/2010, които ще ти продънят ушите от всички страни. Но поне мелодиите са се получили повече от приятни и радващи слуха. Така че,седни удобно и натисни "плей":


1.
Шакира ми е любимка от има-няма почти декада. Играещ фактор се оказаа не само фактът, че проби за нула време в класациите, а чисто и просто, защото, за разлика от анорексичните на моменти поп-принцеси, които ни се пробутват, тя излъчва жизнерадост. Всяко едно нейно движение, извивка на гласа, ритъм е пропито с толкова живец, че някак си неволно или пък дори много волно, ти сгрява душичката. Идеална песньовка за студените дни, когато така или иначе ти е нужно сгряване. А компанията на Тимбаланд и господин "Малък" Уейн правят нещата още по-скокливо приповдигнати.




2.
Още едно силно включване от кралицата на попа. След доста успешна година с турне и клубен хит като "Celebration", каката на всички каки вади от студиото този убийствен радиомелач, за да довърши започнатото с 'Hard Candy". Изненадващо е включването и тук на господин Лил Уейн, а още по-шашкащото е, че въпреки разликата в стил, години, аудитория, тази смеска някак си работи и ти предоставя 3:41 секунди неподправен, чист и фино смлян поп.




3.
За съжаление, песента все още е без клип. А е толкова тъжно-приказна, че чак дере по струните на душичката ти. Поредно добро смесване на неподозирани субекти, водещо до наистина приятна за ухото песенчица, на която да се сгушиш и затвориш очи, докато навън всичко зъзне и лекинка-полекинка се покрива със снежец. Идилично!



4.


За мен лично, тази песен е сред най-чаканите и нетърпеливо търсените. Особено през последните няколко месеца. За тази й "особеност", разбира се, си има и логично обяснение - тя официално бележи появата на албумът на Тимбаланд "Schock Value II". А тавата определено ще е хито, класацио и ефироразбивач за идната година. Не вярваш? Просто поживей и ще видиш....дотогава се наслади на горната мелодия и се запознай с SoShy, понеже тази мацка определено има още какво да ни покаже.


Като обобщение на днешния неделен анализ на сегашни и очаквани хитове-колаборации може да си извадя извода, че тази зима ще е странно-скоклива и само леко минорно-снежна. Каква ще е твоята зима, естествено, определяш ти самият. Но ако все пак се затрудниш, моля заповядай и се обслужи с горните песни. Не за друго, но съм убедена, че те ще успеят да те сгреят достатъчно, за да преживееш студа със слънчева усмивка на лицето.

петък, 4 декември 2009 г.

true/false

Забелязвам напоследък една доста обезпокоителна и странна тенденция в хората наоколо. Нарекла съм я лично за себе си "Паралелна обърквация". Неестествено ми е някак си , но все по-често откривам, че хората, дори и най-близките и уж до болка познати индивиди, слагат маски. От суета, от уязвимост, заради криворазбран имижд може би...Причините са много, а образите, които се играят - дори още повече.

Накратко мисля да обрисувам някои от най-популярните типажи, за да ги разпознаеш лесно. Или чисто и просто, за да си ги припомниш:

  1. Тя е усмихната, ведра, комуникативна личност. Нужни са ти не повече от 30 минути разговор с нея, за да си изградиш мнение: момиче, което обича секса и не се страхува (камо ли пък срамува) да го практикува често, на всевъзможни места, с когото и когато й се отдаде възможност. ГРЕШКА! Под обвивката на фриволна пеперуда си крие момиче, което е строго моногамно, да не кажем дори консервативно затворено. Спала е с най-много 5-има - точно с толкова, в колкото е била и влюбена.
  2. Тя е изключително социална. Толкова, че чак се чудиш как точно успява да си зареди батериите с непрестанните си излизания. Понякога се питаш как така става, че никога почти не се засичате нощно време по клубовете в редките случаи, когато ти самият излизаш. Естествено, този въпрос бързо избледнява в съзнанието ти. Все пак ти никога не би могъл да догониш нейния статут на пърхаща нощно време пеперуда. Независимо кога я потърсиш по телефона, графикът й вече е пълен със събития и уговорки за излизания. Затова и обикновено срещите с нея си ги планираш поне една седмица предварително. Все пак тя е толкова ангажирана и социална. ГРЕШКА! Докато ти си седиш в петък вечер, придърпвайки завивката по-високо към лицето си, не се изненадвай, но и тя прави същото. И не, това не е последна мода по заведенията. Прсото и тя, точно като теб, не излиза често. Образът на перманентно пърхаща от събитие на събитие личност е нейният сигурен параван. Той прикрива факта, че с нищо не е по-специялна от теб, че и тя има своите депресивни състояния. Както наскоро ми каза една девойка от току що споменатия вид " не е важно дали наистина ще излизаш всяка вечер, важното е всички да си мислят така".
  3. Той е винаги на линия. Знае къде, кога, какво интересно има. И по незнайни и за теб причини, все настоява да дойдеш с него. Търси те. Често, но не толкова, че да ти стане неприятно и дразнещо. Знае точната, умерена доза. Винаги в почивните дни. Винаги в удобно време. Винаги с предложение и намек за по-интимни отношения. Приятно ти е, но същевременно ти е сранно как може такава "апетитна партия" да не е вече заета. ГРЕШКА! Той е обвързан. Сваля ти звезди единствено, защото му се дърпаш. Станеш ли достъпна, край. Дори и да го хванеш в крачка с партньорката му, той ще отрича. Банално? Жалко? Едва ли. Това е неговата маска - дори и обвързан, да се държи като свободен електрон.
  4. Виждаш я/го постоянно в компанията на познати и непознати лица. Тя/Той е всяка седмица някъде с най-шарените хора на света. Естествено, хлътваш до уши. ГРЕШКА! Той/Тя не само, че не е необвързан/а, ами дори е минал/а на по-горното ниво: съвместно съжителство, а защо не и дори брак! Тази маска е една от най-опасните, защото повечето от нас, простосмъртнитеи неподдържащи двойни стандарти, лесно можем да се подлъжем. Още по-странното е, че за разлика от горните изброени видове, последният "параван" за пуст късмет е и унисекс. Така че - леко и внимателно!
Има още доста видове и подвидове от синдрома "Паралелна обърквация". Истината е, че наистина би ми отнело твърде много време, за да успея да ти изброя дори и половината от тях . А и още по-притеснителното е, че непрестанно се менят и множат. Което, разбира се, ме кара да се запитам "В свят, в който и без това е трудно да откриеш сродна душа, как може да си сигурен в оригиналността на някого, щом почти всеки обича маските?". Въпросът, естествено, е отворен, а отговорът - някъде там, в тънката граница между фалш и оригинал.