Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

неделя, 6 декември 2009 г.

one's a company, two's a crowd and three's a party

Обичам експериментите. А това, което обичам дори още повече, е когато в музикално отношение се експериментира. По лична преценка по-долу са част от колаборациите за зимен сезон 2009/2010, които ще ти продънят ушите от всички страни. Но поне мелодиите са се получили повече от приятни и радващи слуха. Така че,седни удобно и натисни "плей":


1.
Шакира ми е любимка от има-няма почти декада. Играещ фактор се оказаа не само фактът, че проби за нула време в класациите, а чисто и просто, защото, за разлика от анорексичните на моменти поп-принцеси, които ни се пробутват, тя излъчва жизнерадост. Всяко едно нейно движение, извивка на гласа, ритъм е пропито с толкова живец, че някак си неволно или пък дори много волно, ти сгрява душичката. Идеална песньовка за студените дни, когато така или иначе ти е нужно сгряване. А компанията на Тимбаланд и господин "Малък" Уейн правят нещата още по-скокливо приповдигнати.




2.
Още едно силно включване от кралицата на попа. След доста успешна година с турне и клубен хит като "Celebration", каката на всички каки вади от студиото този убийствен радиомелач, за да довърши започнатото с 'Hard Candy". Изненадващо е включването и тук на господин Лил Уейн, а още по-шашкащото е, че въпреки разликата в стил, години, аудитория, тази смеска някак си работи и ти предоставя 3:41 секунди неподправен, чист и фино смлян поп.




3.
За съжаление, песента все още е без клип. А е толкова тъжно-приказна, че чак дере по струните на душичката ти. Поредно добро смесване на неподозирани субекти, водещо до наистина приятна за ухото песенчица, на която да се сгушиш и затвориш очи, докато навън всичко зъзне и лекинка-полекинка се покрива със снежец. Идилично!



4.


За мен лично, тази песен е сред най-чаканите и нетърпеливо търсените. Особено през последните няколко месеца. За тази й "особеност", разбира се, си има и логично обяснение - тя официално бележи появата на албумът на Тимбаланд "Schock Value II". А тавата определено ще е хито, класацио и ефироразбивач за идната година. Не вярваш? Просто поживей и ще видиш....дотогава се наслади на горната мелодия и се запознай с SoShy, понеже тази мацка определено има още какво да ни покаже.


Като обобщение на днешния неделен анализ на сегашни и очаквани хитове-колаборации може да си извадя извода, че тази зима ще е странно-скоклива и само леко минорно-снежна. Каква ще е твоята зима, естествено, определяш ти самият. Но ако все пак се затрудниш, моля заповядай и се обслужи с горните песни. Не за друго, но съм убедена, че те ще успеят да те сгреят достатъчно, за да преживееш студа със слънчева усмивка на лицето.

петък, 4 декември 2009 г.

true/false

Забелязвам напоследък една доста обезпокоителна и странна тенденция в хората наоколо. Нарекла съм я лично за себе си "Паралелна обърквация". Неестествено ми е някак си , но все по-често откривам, че хората, дори и най-близките и уж до болка познати индивиди, слагат маски. От суета, от уязвимост, заради криворазбран имижд може би...Причините са много, а образите, които се играят - дори още повече.

Накратко мисля да обрисувам някои от най-популярните типажи, за да ги разпознаеш лесно. Или чисто и просто, за да си ги припомниш:

  1. Тя е усмихната, ведра, комуникативна личност. Нужни са ти не повече от 30 минути разговор с нея, за да си изградиш мнение: момиче, което обича секса и не се страхува (камо ли пък срамува) да го практикува често, на всевъзможни места, с когото и когато й се отдаде възможност. ГРЕШКА! Под обвивката на фриволна пеперуда си крие момиче, което е строго моногамно, да не кажем дори консервативно затворено. Спала е с най-много 5-има - точно с толкова, в колкото е била и влюбена.
  2. Тя е изключително социална. Толкова, че чак се чудиш как точно успява да си зареди батериите с непрестанните си излизания. Понякога се питаш как така става, че никога почти не се засичате нощно време по клубовете в редките случаи, когато ти самият излизаш. Естествено, този въпрос бързо избледнява в съзнанието ти. Все пак ти никога не би могъл да догониш нейния статут на пърхаща нощно време пеперуда. Независимо кога я потърсиш по телефона, графикът й вече е пълен със събития и уговорки за излизания. Затова и обикновено срещите с нея си ги планираш поне една седмица предварително. Все пак тя е толкова ангажирана и социална. ГРЕШКА! Докато ти си седиш в петък вечер, придърпвайки завивката по-високо към лицето си, не се изненадвай, но и тя прави същото. И не, това не е последна мода по заведенията. Прсото и тя, точно като теб, не излиза често. Образът на перманентно пърхаща от събитие на събитие личност е нейният сигурен параван. Той прикрива факта, че с нищо не е по-специялна от теб, че и тя има своите депресивни състояния. Както наскоро ми каза една девойка от току що споменатия вид " не е важно дали наистина ще излизаш всяка вечер, важното е всички да си мислят така".
  3. Той е винаги на линия. Знае къде, кога, какво интересно има. И по незнайни и за теб причини, все настоява да дойдеш с него. Търси те. Често, но не толкова, че да ти стане неприятно и дразнещо. Знае точната, умерена доза. Винаги в почивните дни. Винаги в удобно време. Винаги с предложение и намек за по-интимни отношения. Приятно ти е, но същевременно ти е сранно как може такава "апетитна партия" да не е вече заета. ГРЕШКА! Той е обвързан. Сваля ти звезди единствено, защото му се дърпаш. Станеш ли достъпна, край. Дори и да го хванеш в крачка с партньорката му, той ще отрича. Банално? Жалко? Едва ли. Това е неговата маска - дори и обвързан, да се държи като свободен електрон.
  4. Виждаш я/го постоянно в компанията на познати и непознати лица. Тя/Той е всяка седмица някъде с най-шарените хора на света. Естествено, хлътваш до уши. ГРЕШКА! Той/Тя не само, че не е необвързан/а, ами дори е минал/а на по-горното ниво: съвместно съжителство, а защо не и дори брак! Тази маска е една от най-опасните, защото повечето от нас, простосмъртнитеи неподдържащи двойни стандарти, лесно можем да се подлъжем. Още по-странното е, че за разлика от горните изброени видове, последният "параван" за пуст късмет е и унисекс. Така че - леко и внимателно!
Има още доста видове и подвидове от синдрома "Паралелна обърквация". Истината е, че наистина би ми отнело твърде много време, за да успея да ти изброя дори и половината от тях . А и още по-притеснителното е, че непрестанно се менят и множат. Което, разбира се, ме кара да се запитам "В свят, в който и без това е трудно да откриеш сродна душа, как може да си сигурен в оригиналността на някого, щом почти всеки обича маските?". Въпросът, естествено, е отворен, а отговорът - някъде там, в тънката граница между фалш и оригинал.

неделя, 22 ноември 2009 г.

running from the thoughts pt.2

Напоследък много си мисля едни такива мисли разпокъсани. Някои изчезват яко дим, след първото премигване на очите. Други се застояват за минута...или пък час. Трети старателно записвам на листче. Няма значение как и къде. Въпросът и важното се крие в най-горното изречение - напоследък много си мисля.
Малко ме е страх, обаче, някой да не види всичките ми мисли. Не за друго, но са си мои. И в последно време все повече си ги харесвам, мисля си.

неделя, 8 ноември 2009 г.

thank you



благодаря ти за това, че ме караш да се чувствам, както се чувствам...
и за завивките с аромата ти...
и за онези малки неща, които правиш...
и за това, че като протегна ръка, я целуваш...
и за това, че ме провокираш да мисля...
и за това, че c теб се харесвам повече дори и от преди...
и...

.....и

........и

задъхах се вече по онзи, приятният начин


понеделник, 26 октомври 2009 г.

chocoholic



Наскоро имах разговор с една доста интересна девойка. Казвам "интересна", защото на пръв поглед абсолютно всичко при нея е под пълен контрол и в тотална хармония. Работата й е динамична. Приятелският кръг - сплотен и шарен. Приятелят й я обожава. Обаче...обаче под това привидно съвършенство тя някак все усеща, че нещо й липсва.
Та преди дни седнахме с въпросната госпожица на следобедно капучино с пухкава пяна и щипка канела. Попитах я, понеже историята й е доста интересна, дали би възразила да я поизползвам малко, разбира се, без да споменавам конкретни имена, дати и други издайнически детайли. Ето какво ми разказа тя, след като се съгласи, опустошавайки капучиното и няколко тънки цигари:
" Не че се оплаквам, скъпа. Знам, че е абсурдно да се оплаквам. Все пак имам иделния живот. Обаче, нещо все не е точно, както го искам. Затова и от време на време стъпвам леко встрани. Независимо дали говорим тук за работата ми, за приятелите или..хех...за любовните ми трепети. Просто, разбираш ли, когато имаш всичко, пак може да искаш още. Не е задължително то да е дори по-добро от това, което така или иначе притежаваш. Въпросът е, че разнообразието и сремежът към него са по-силни, мила. По-силни са от каквото и да било друго - казвайки това, тя запали поредна цигара и ме изгледа през дима на първата дръпка - Обичам приятеля си. Наистина. След толкова много неуспешни връзки, най-после срещнах човек, който напълно отговаря на критериите ми, без това да е в комплект с негативи. Абсолютния господин Съвършен е! Но това, дори и това, не ме спира. Виж сега, не че нещо липсва. Просто с другия,онзи, забранения, е различно. Аз съм различна и тази моя различна версия ми харесва. Възбуждам се от самата себе си, ако това е възможно..."
Тук тя няправи огромна пауза, облизвайки лъжица пухкава млечно-канелена пяна.
"Затова и от време на време изневерявам. Просто да се разнообразя от еднотипната хармония, в която съм се оплела. Скучно е, да ти е съвършено, повярвай ми. Изневерите за мен са...като...като... - започна да се оглежда тя, търсейки точното сравнение. И тогава получи леко момичешко прозрение - като шоколада! Ако го похапваш редовно, ще се случат две доста неприятни неща - ще спреш да се наслажаваш на вкуса му и след време неизбежно ще качиш килца. Затова и трябва с него да се действа умерено, с мярка. Все пак е божествено веднъж-два пъти в месеца да се натъпчеш до насита с шоколад, нали? Е, това правя и аз. Щоколадопреяждам веднъж месечно. Проблемът е, че той, моят шоколад май почва да хлътва. И оттам - спира да ми е труднодостъпен. Смешно, нали, мила? Ако ти бягат, ги искаш. Кацнат ли ти на рамото, ти почваш да бягаш. Е, така съм аз с моя месечен шоколадов забранен плод. Той просто почна да ми е твърде достъпен. И тръпката я улавям, че се губи вече. Затова и се оглеждам за нещо ново. Не, не ме разбирай по неправилния начин, нямам и най-малка умисъл да късам с приятеля си. Просто искам от време на време да му изневерявам...и да се натъпча, колкото душа ми иска с нещо забранено...което да е различно от това, с което от месеци разнообразявам съвършената си скука..."

Не знам дали я разбрах напълно. Не знам дали има някой, който може да стори това. Не съм убедена, че и тя се разбира изцяло. Това, в което съм убедена със сигурност след този разговор е, че няма сто-процентова задоволеност. Може би така сме устроени. Да търсим. Да преследваме. Да надскачаме себе си и това, което по право ни се полага. А причини има много. Някои го наричат разнообразие. Други - крива от нормата. Трети - чиста доза любопитсво. А едни определени хора са измислили дори и своя собствена лична метафора, която май най-точно го описва - ежемесечна доза чист, фин шоколад.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

hush!....it's a secret!



Всеки има своите тайни. Някои са големи. Други - нищожни и дори незначителни. Някои с времето загубват свойта давност. Други, пък, се задълбочават и усложняват.

При мен как е ли? Няма да кажа.

Това е тайна.

сряда, 21 октомври 2009 г.

still here

От доста време не съм писала нищо. Може би хората ще се окажат прави, че когато си напълно щастлив, не си толкова интелектуално продуктивен, колкото когато нещо те измъчва. А аз определено напоследък съм щастрива. Много!
Каквато е да е причината, налице е една доста голяма пишеща пауза. А в това време какво ли не се случи, изпи, изпя, измисли, изтанцува, изпита, изсънува, измълча, изказа...
Но нека не спадам в безумни момичешки отклонения. За тях има време и друг път ще отделя повече пространство. Днес мисля да поднеса едно задоволително есено музикално блюдо, което остава уютен следвкус

1.

Всеки път ме разтапя. абсолютно в-с-е-к-и-! една от най-умилително нежните песни, които съм слушала в последно време. Ех, европейска му работа :)

2.

Норчето от време оно ми е сред любимките. Има нещо изключително в мекотата на гласа и в лириките й. За късмет, горната песен е прекрасна смесица между нейната нежна баладична нотка и игривоста на Кю, който откакто пя с госпожица ( по това време ) Джанет Джексън, спечели респекта ми.

3.

Да знам, първата песен пак е на тези сладури. обаче...обаче просто не мога да пропусна и тази. Музиката те кара да се отнесеш на някъде, а ако все пак успееш да не полетиш мисловно, видеото определено ще те провокира и погали естетичните ти сетива.
Инджой.

4.
Lykke Li - "I'm Good, I'm Gone"
Uploaded by bluntedsoul. - See the latest featured music videos.

Това девойче цяла година не спира да ме удивлява. Ако трябва да съм честна, не мислех, че първо: ще продължи да ми харесва за повече от месец-два; второ: че масово хората ще чуят за нея; трето: че ще я слушам всеки ден на морето, докато подпийвам доволно мохитце на шезлонг пред Памперо. Ънбаливабъл..бълийв ит.

Та туй е мойто музико-вербално-емоционално-позитивно завръщане към писанията, убиването на време и раждането на бисери. Дали ти е харесало, просто е въпрос на вкус и на моментно настроение. Като това, което ей сегинка ме подтиква да кажа Бон Воаяж и До срещи нови.
Бум-пляс!