Oopsy Daisies

Когато всичко се обърка или най-накрай тръгне по правилния път, си спомням, че ако не друго поне имам музика. А напоследък, за още по-хубаво и готско, и слънце на килограми. Пуф!

Tweet

something got you

Жонглирахме с нея поредните чаши вино. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. Не зная кой точно подред рунд жонглиране беше. Не ме и интересуваше кой знае колко. Беше забавно. Прескачахме с всяка следваща глъдка от тема в тема. Тогава тя реши някак да разчупи този шеметен бяг на мисли и откровения и започна:
"Странно нещо е животецът, знаеш ли. Уж си му хванал цаката, изградил си си теория, към която да се придържаш. Ама не. Нъцки. Изведнъж всичко се преобръща и дори не знаеш откъде ти е дошло. А най-забавното е, че всичко е различно, защото и ти самата си различна. Някак си без да си усетила, но и без да си се противопоставяла, си се променила.
Знам, знам, сега ще кажеш, че т`ва са поредните бръщолевяния на моята малка пиянска главица.”- каза тя, като забеляза саркастичната ми муцуна - „Ама не са, душко. Не са. Защото аз навремето бях романтик! Нали знаеш - цветя, музика, рози, пеперуди, звезди, луни и други космически обекти...Аз бях стриктна и принципна. Аз чаках. Аз изслушвах. Аз бях серийно моногамна. Аз бях консервативна. Консерва, бе, тотална консерва! А виж ме сега. Поглеждам се в огледалото и се шашкам от това, което виждам. Не, не че вече не се харесвам. Напротив. Така ми е значително по-добре. Флиртувам и флиртуват с мен. Играя игрички, в които засега побеждавам перманентно. Знаеш ли какво правих онзи ден? Секс! Секс без задръжки... Такъв един..животински. Знаеш ме, за Бога! Дай ми легло, чисти чаршафи и малко приглушена светлина и съм файн. Само че сега е различно. Със него е различно. Той ме провокира да съм скандална, спотнанна и мръсница накуп. А най-забавната част, знаеш ли коя е? – попита ме и бавно довърши чашата си. Поръчах нова, разбира се – Най-забавното, мила моя, е че ние с него всъщност почти не се познаваме. Ние сме непознати, разбираш ли. Точно това го прави толкова вълнуващо. Все едно правиш секс с онзи човек, който постоянно засичаш на спирката на тролея, но никога не заговаряш. Само дето е по-безопасно, защото всъщност се знаете. И е някак си леко. Не мога да го обясня точно. Просто е леко. Като песен”– изненадах се на последното сравнение, честно. Обикновено аз използвах музикални метафори, тя залиташе по далеч по-прагматичните такива – „Та така, душко, напоследък не разпознавам себе си в своите собствени постъпки. Все едно участвам в някакъв спестакъл и се гледам отсрани. Не винаги съм на първия ред, обаче. Понякога ми се струва, че съм някъде много надалеч и виждам само тънките си контури, които вместо мен мислят и действат....Боже, много сериозно започнах да дърдоря, нали? Ще взема да те отегча! Айде, сипи още една чаша и ми кажи какво прави вчера и защо за пореден път не си вдигна телефона...Точно три пъти”

И с това изречение, тя не само сложи край на лирическото си откровение, не само че преполови нова бутилка, сипвайки я старателно в двете ни чаши, но и ме остави в размисли. Възможно ли е наистина човек до такава степен да се промени, че да изгуби себе си? А не е ли всъщност точно това откриването на истинското ти аз, което просто си потискал и трудно разпознавал в морето от клишета и предварително лепнати етикети? Какво всъщност е морално? А консервативно? А кой го определя? А защо въобще са измислени определенията и рамките?......

......май виното ми дойде в повече. Или просто не ми е подействало достатъчно. Затова и продължавам да жонглирам заедно с нея чаши. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. На които всъщност понякога толкова много приличаме.

Tweet

icebox

Ако не ми пукаше, дали щеше да е по-добре? Ако всичко минаваше през мен, без да остави отпечатък, щеше ли да е по-истинско и леко? А как да стана безплътна, за да го оставя да премине незабелязано?

из мемоарите на една бъдеща ледена кралица

Tweet

4:16

Часът на перона е 4:14
Куфарът ми е зелен,
а цигарата ми привършва.
Зная какво точно чакам.
Чакам влакът ми да дойде.
Посоката ми е ясна,
но не зная кога ще се появи.
Часът на перона е 4:16.
Куфарът ми е зелен,
а паля нова цигара.
Влакът идва прекалено скоро.
Ще изчакам следващия
и допушвам цигарата.


метафорично, метафизично, имплицитно вмъкнато и символично

Tweet

groovy sessions

Нови любими мелодии. Повече нечути звуци, по-малко скука. Повечe дъжд с гръмотевици, по-малко спомени за сняг. Повече козуначени хълцукания, по-малко лошо настроение.

1.

Толкова откровено захаросана песен отдавна не ми е правила впечатление. Явно се заразявам с пролетно слънчеви нотки и имам нужда лигаво да си припявам възможно най-момичешките мелодии. Е, тази за разкош, дори има почти доловим шарен нюанс. Нещо като моята нова песенна бишкота с тонове ванилия и черешов аромат.

2.

Sublime имат нов вокалист. Очаквах да изберат някой тежкар във всеки възможен смисъл на тази дума, но те някак изненадват и изваждат като избор този аааааабсолютен сладур. Не само, че изненадата е доста приятна и неочаквана, но и гласът му инстинктивно ме кара да се усмихвам. Гот ми ат Хелоу, както се казва.

3.

Идеална за гръмотевични следобеди. Или за дъждовни разходки. Или за безсънни нощи. Клипът малко стряска първоначално. Буташ кабела на телевизора. Влизаш в менюто, да пренаредиш настройките. Най-после схващаш, че повредата може би не е точно в твоя телевизор, просто видеото е такова. А кой казваше, че финансовата криза не се отразява и на изкуството?

4.

ShamanRap.Com Exclusive - Busta Rhymes - Hustlers Anthem
by ShamanRap

Винаги съм смятала, че ако Busta по някаква щастлива случайност ти е личен приятел, няма, просто няма как да изпаднеш в депресия. Когато обаче и T pain е замесен в една доста свежа песньовка, не само че депресията е абсолютна химера, но и назрява усещането, че Cartoon Network е риалити ТиВи...което рапира.


А докато остроумнича и стихоплетствам тук между нотите и тектовете, навън спряло да вали, а телефонът ми отчита пропуснати обаждания и писани на пожар съобщения. И после как човек да не обича, като дойде пролет?

Tweet

малинено

След оперативка
оперативно
оперираш сърцето ми.
Дай ми скалпела, като приключиш.
Искам и аз да бъда хирург.

С обич,
Блъди Мери

олди бът голди

Tweet

sun,moon and stars

Когато малкото е повече, а повечето е голямо и големината няма никакво значение, понеже обемът е всичко и нищо едновременно.

Колко време отмина? Месец? Пет? Почти година? Вчера ли беше или пак бълнувах върху възглавката?

А всъщност имало ли е значение някога?

А има ли значение сега?



Много вярна тая песен, горната. Вървиш, мислиш си, едно такова ходещо ти е. Със слушалки в ушите може да си всеки. Със слушалки в ушите може да си навсякъде. Със слушалки в ушите си повече от самодостатъчен. Ти си един ходещ всичкодостатъчен саундрак. А пианото там-там-тарам като бекграунд. Красивичко. И мелодичничко. Като пролетно ромолене в капчуците на старите сгради по улица "Вапцаров"....която е обект на една друга, доста отдавнашна история.
Та обратно към там-там-тарамкането на пианото. То ме подсети за това, горното - дето хем е от значение, хем всъщност е нищо. Защото как може едно нещо, дето никога не се е случвало, пък било и то често обект на личните ти мисловни пространства, да има някаква стойност? Много фройдиско нали? Направо фрий-диско, ако ме питат. Диско-фрой също е добро попадение, хах. еххх, какви ми ги ражда днес главата!

Но стига с тези глупости. Убиват ме. И без това ми е втръснало до болка постоянно да чета локуми от типа " ский колко оригиналност струи от мен!". От никого не струи ориджиналити. Нито от теб, нито от нея, нито от мен самата. Ние сме просто мъждукащи се между капчуците и ромоленето ходещи саундраци. И това е всичко. И това е нищо. И това се случва всеки ден, постоянно. И това никога не е било факт наистина. А най-забавното - че няма значение. никакво. само с обема си заема почти целите ни мислени пространства. Туй то.



И така, изненадващо, слагам край за днес.

К

Р

А

Й

послепис: заглавието е важно, ама айде, нали съм добра, ще го напиша черно на бяло тва....

Tweet