icebox

Ако не ми пукаше, дали щеше да е по-добре? Ако всичко минаваше през мен, без да остави отпечатък, щеше ли да е по-истинско и леко? А как да стана безплътна, за да го оставя да премине незабелязано?

из мемоарите на една бъдеща ледена кралица

Tweet

4:16

Часът на перона е 4:14
Куфарът ми е зелен,
а цигарата ми привършва.
Зная какво точно чакам.
Чакам влакът ми да дойде.
Посоката ми е ясна,
но не зная кога ще се появи.
Часът на перона е 4:16.
Куфарът ми е зелен,
а паля нова цигара.
Влакът идва прекалено скоро.
Ще изчакам следващия
и допушвам цигарата.


метафорично, метафизично, имплицитно вмъкнато и символично

Tweet

groovy sessions

Нови любими мелодии. Повече нечути звуци, по-малко скука. Повечe дъжд с гръмотевици, по-малко спомени за сняг. Повече козуначени хълцукания, по-малко лошо настроение.

1.

Толкова откровено захаросана песен отдавна не ми е правила впечатление. Явно се заразявам с пролетно слънчеви нотки и имам нужда лигаво да си припявам възможно най-момичешките мелодии. Е, тази за разкош, дори има почти доловим шарен нюанс. Нещо като моята нова песенна бишкота с тонове ванилия и черешов аромат.

2.

Sublime имат нов вокалист. Очаквах да изберат някой тежкар във всеки възможен смисъл на тази дума, но те някак изненадват и изваждат като избор този аааааабсолютен сладур. Не само, че изненадата е доста приятна и неочаквана, но и гласът му инстинктивно ме кара да се усмихвам. Гот ми ат Хелоу, както се казва.

3.

Идеална за гръмотевични следобеди. Или за дъждовни разходки. Или за безсънни нощи. Клипът малко стряска първоначално. Буташ кабела на телевизора. Влизаш в менюто, да пренаредиш настройките. Най-после схващаш, че повредата може би не е точно в твоя телевизор, просто видеото е такова. А кой казваше, че финансовата криза не се отразява и на изкуството?

4.

ShamanRap.Com Exclusive - Busta Rhymes - Hustlers Anthem
by ShamanRap

Винаги съм смятала, че ако Busta по някаква щастлива случайност ти е личен приятел, няма, просто няма как да изпаднеш в депресия. Когато обаче и T pain е замесен в една доста свежа песньовка, не само че депресията е абсолютна химера, но и назрява усещането, че Cartoon Network е риалити ТиВи...което рапира.


А докато остроумнича и стихоплетствам тук между нотите и тектовете, навън спряло да вали, а телефонът ми отчита пропуснати обаждания и писани на пожар съобщения. И после как човек да не обича, като дойде пролет?

Tweet

малинено

След оперативка
оперативно
оперираш сърцето ми.
Дай ми скалпела, като приключиш.
Искам и аз да бъда хирург.

С обич,
Блъди Мери

олди бът голди

Tweet

sun,moon and stars

Когато малкото е повече, а повечето е голямо и големината няма никакво значение, понеже обемът е всичко и нищо едновременно.

Колко време отмина? Месец? Пет? Почти година? Вчера ли беше или пак бълнувах върху възглавката?

А всъщност имало ли е значение някога?

А има ли значение сега?



Много вярна тая песен, горната. Вървиш, мислиш си, едно такова ходещо ти е. Със слушалки в ушите може да си всеки. Със слушалки в ушите може да си навсякъде. Със слушалки в ушите си повече от самодостатъчен. Ти си един ходещ всичкодостатъчен саундрак. А пианото там-там-тарам като бекграунд. Красивичко. И мелодичничко. Като пролетно ромолене в капчуците на старите сгради по улица "Вапцаров"....която е обект на една друга, доста отдавнашна история.
Та обратно към там-там-тарамкането на пианото. То ме подсети за това, горното - дето хем е от значение, хем всъщност е нищо. Защото как може едно нещо, дето никога не се е случвало, пък било и то често обект на личните ти мисловни пространства, да има някаква стойност? Много фройдиско нали? Направо фрий-диско, ако ме питат. Диско-фрой също е добро попадение, хах. еххх, какви ми ги ражда днес главата!

Но стига с тези глупости. Убиват ме. И без това ми е втръснало до болка постоянно да чета локуми от типа " ский колко оригиналност струи от мен!". От никого не струи ориджиналити. Нито от теб, нито от нея, нито от мен самата. Ние сме просто мъждукащи се между капчуците и ромоленето ходещи саундраци. И това е всичко. И това е нищо. И това се случва всеки ден, постоянно. И това никога не е било факт наистина. А най-забавното - че няма значение. никакво. само с обема си заема почти целите ни мислени пространства. Туй то.



И така, изненадващо, слагам край за днес.

К

Р

А

Й

послепис: заглавието е важно, ама айде, нали съм добра, ще го напиша черно на бяло тва....

Tweet

brand new jones

Имам нови любимци. И всички те са странно (дори и за мен)откачени. Може би се вдетенявам, знам ли. Нещо като ривърсната градация на менталноста ми.
Ха, как ги тача тия термини, от които те заблява главата!

Както и да е. Ей ги попълненията в колекцията ми "слънчеви любимци за дъждовно-лигави момичешки следобеди":

1.
адски креативен клип. сранно и същевременно успокояващо е, че все още не са ги хапнали като топъл хляб от някоя хитомелачка, гонеща продажби и "нумеро уно" песньовки


2.

еманация на доброто настроение, добре примесена с ретро фънк и неприлично големи калорични количества хумор. сладури! като порасна, ще се омъжа за тях. да, да, и за двамата.

3.

доста старичко, но допреди няколко месеца хич не му обръщах заслужено внимание. а песента - чудна. клипчето също радва окото. та, по незнайни причини един ден реших просто да избърша прахта и да му ударя една слушалка. не съжалявам. зарежда позитивно като добре разбъркана чаша нескафе с мляко, захар и щипка канела за разкош.

Tweet

какво пиеш?

Животът е бар. Отиваш в него. Виждаш различни хора. С някои само се гледаш. С други - флиртуваш. Има и такива, с които споделяш тайните си, шушукайки си под звуците на музиката. Срещат се и личности, пред които се преструваш на нещо различно, защото все още не си готов да покажеш истинското си аз. В този бар можеш да правиш, каквото си поискаш. Можеш да се влюбиш. Можеш и да се разделиш. Можеш да поплачеш в усамотената тоалетна или да позволиш на някого да те утеши. Имаш право на избор - да си звездата на вечерта или да стоиш кротко отстрани, гледайки как останалите се забавляват. Ти избираш. Ти решаваш. Ти преценяваш. Изборът е изцяло и напълно твой.
Трудното идва, когато трябва да избереш питието си. Дали да изпиеш онзи сладък коктейл, от който със сигурност ще имаш махмурлук на сутринта (но е толкова вкусен, мамка му!)? Да се задоволиш ли с утвърденото, класическо, но и изключително скучно питие? Или дали пък да не посегнеш към онази почти невъзможно горчива напитка, която въпреки горчилката по някакъв странен начин те привлича? Когато чашите са пред теб, ти решаваш от коя да отпиеш и следователно - на какво усещане да се подложиш. Лошото е, когато си жаден не за един, а два типа питиета. Тогава трябва да прецениш накъде да отправиш ръката си и какво да поемеш в себе си. От едната ти страна, стои сладкият коктейл със сутрешния махмурлук, а от другата - горчивата, изкусителна течност. А сега накъде? А сега какво?
Животът е бар, от който никога не излизаш трезвен и чист. След него ти остават миризмата на цигари и парфюм, болки от лудото танцуване и привкус на алкохол в устата. Въпросът е, какво избра да отпиеш?

Tweet