Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 24 юли 2012 г.

dance, dance, dance



Понякога ми се струва, че това да си във връзка е равностойно на тангото. Почваш плахо, само с няколко стъпки. Пристъпваш. После...после следва една борба за надмощие. Понякога приклякаш, само и само за да се изправиш миг по-късно, опънат като струна на китара. Горд. Самодостатъчен. Инатлив. Неотстъпващ от своето поле и позиция. Това е началото на кулминацията. Ярост. Все по-усилващи се перкусии. Още по-голяма страст. Финал. Пускане на следващата песен. „Ще танцуваме ли или се измори и искаш малко да приседнем?”

Понякога връзките са като танго. А е толкова по-хубаво чисто и просто да вплетете ръцете и една в друга и да затанцувате блус. Или чисто и просто да приседнете на скамейката. Какво като не танцувате? Нали пак слушате музика?

При това – заедно.

 

2 comments:

Ноември каза...

но ако седим на пейката, ще липсва страстта, която единствено тангото притежава.. а какво е една връзка без страст?

Plam каза...

Драги Ноември, мисля си, че понякога прекалено огромната страст изпепелява. Тангото пък изморява краката и ума - все трябва да мислиш за стъпките. Затова и предпочитам блус. Или пък кротко отпийване от пунша, удобно сгушила се в човека до мен :)

Публикуване на коментар