Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 9 април 2012 г.

sober




Тя беше онова момиче, което е винаги навън. Тя беше онази, която като в летаргичен сън проспиваше седмицата, само и само по най-неусетния начин да стигне до петък вечер. Тя беше шарена, различна, свежа. Тя беше танцуваща енергия. Тя беше... сега е друга.


Не я бях виждала от седмици, да не кажа месеци. Засякохме се случайно един вторник следобяд. „Нетипично”, помислих си. „Колко логично”, щях да си кажа само след един час, прекаран с нея.

- Пенсионирах се - усмихвайки се доволно, ми съобщи тя – Вече не искам нощни гастроли, за които да си спомням само от снимки. Щастлива съм. А знаеш ли по какво разбрах, че съм щастлива?

- По вътрешното усещане?! – прибързано отговорих и зачаках одобрителна реакция.

- Ни най-малко. По това, че почнах да се напивам от минимални количества – предоволно ми заяви. – Виждаш ли, когато съм нещастна, търся утеха в нощта и всичко, което предлага. Вече не е така. Нямам нужда от фалшиво опиянение. Разбрах го преди седмица, когато буквално се напих от две чаши бяло вино. Отвикнала съм. А и да си призная честно, ситуацията, в която езикът ти се размеква като масло, вече не ми е изкушаваща. Ама никак.

Заявявайки това, остави лъжичката, с която старателно бъркаше кафето. Беше 5 следобяд и старата тя отдавна щеше да си е поръчала бира. Поне. Но не, вместо това срещу моята скромна чаша Куба Либре победоносно се подвизаваше кафе с мляко и дъх на канела.

- Влюбено ми е. И още по-важното е, че ми е щастливо влюбено. Направо обичащо. Затова и вече не излизам както преди. Нямам нужда от странична еуфория – усмихнато ме погледна тя, а аз все повече се опитвах да открия части от миналата й версия. Неуспешно. – Знаеш ли какво е щастието за мен?

- Какво? – попитах, знаейки, че и без въпрос щеше да ми отговори.

- Щастието са двете ви неизпити чаши. Тези, които си сипвате с него, когато се видите, но почти не докосвате. Не че сте въздържатели. Нищо подобно. Чисто и просто ви е достатъчно да сте заедно. Дори и без престорено еуфорични наздравици. Щастието е, когато легнете един до друг, затворили очи и въпреки това знаете наизуст всяка извивка от тялото на отсрещния. Щастието е алкохолно опиянение...без алкохола.

Не можех да я позная. Миналата година по това време тази жена обръщаше града надолу с краката и нагоре с бутилките. Тя беше нощна птица от най-висш пилотаж. А ето, че дванайсет месеца по-късно от нея почти нямаше помен.

- Продължавам да излизам. Просто не живея за петък вечер. Всъщност точно тогава си почивам. Защото ми е хубаво... и щастливо. Пък било и то минус някое събитие. Партита винаги ще има така или иначе. Но щастие... виж това е по-трудно достижимо. Затова, обещай ми, че ако срещнеш някой, който те прави усмихната, без дори да съзнаваш, да го задържиш. Дори и за сметка на нощния живот.

Обещах, разбира се. А дванайсет месеца след това, неусетно и без да се замисля, го и изпълних. Какво да правя – държа на думата си.



0 comments:

Публикуване на коментар