Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 13 януари 2012 г.

pieces



Напоследък пиша разпокъсано. Емоциите прескачат нагоре надолу и редовете се смаляват. Параграфите са само от по едно изречение и въпреки това са повече от достатъчни. Като парченца от трудновъзпроизведима мозайка, която е едновременно и завършена, и безкрайна. Затова и вместо да се опитвам да удължа всяко едно редче, преминало през ума ми, чисто и просто реших да ги сглобя. Пък каквото се получи.


Парченце първо - пеперуденото
Пеперудено ми е. И пърхащо. Клепачите се отварят и затварят за секунди, а пред очите една и съща картина. Наяве и насън дишам теб като въздух. Наяве и насън изговарям теб като глас. Усещам допира ти, дори когато те няма. Не помръдвам и за секунда, щом си наблизо. Пеперудено ми е. И пърхащо.
Сърцето ми се усмихва по начин, който ме е страх да назова. За да не спра усмивката му в зародиш. За да не прекратя преждевременно прилива на еуфория.
Сърцето ми пее по начин, който отдавна не бях чувала. Измисля мелодии, които ме успокояват. Карат ме и аз да се усмихна. По същия този начин, който все още ме е страх да назова.
Хубаво ми е.
Пък нека ме е страх. И нека не спира да ми е пеперудено и пърхащо. 



Парченце второ – неклишираното
Имам нужда някой да ме хване и да ме разтърси от самата мен. Да ме изтрие от мислите ми, за да спра да се вглеждам така дълбоко във всяка стъпка, която правя. Трябва ми коректор за вътрешни монолози. Да поправи контурите, да премахне излишно помпозните словосъчетания и да въведе ред в хаоса. Имам нужда от гумичка.
Моля, който я намери, да ми я даде. Ще му се отплатя с премерена реч, по-малко драма и повече смисъл. Без клишета.


Парченце трето – променливото
Ерата на голямото чистене. Времето на раздели, събирания, промени и метаморфози. И всичко се видоизменя само с едно примигване на клепачите. В такива моменти ми се иска да мога да снимам с очите си. Само ако знаехте колко хубави кадри отиват ей така, пропиляни с едно мигване на окото. И не можеш да ги върнеш. А струва ли си всъщност?
Защото в Ерата на голямото чистене има едно наистина прекрасно нещо – всичко за секунди става ново. От теб единствено зависи дали ще му се зарадваш или ще се изплашиш от непознатото. Така че отвори обятия, сетива и фибри и прегърни промяната.
А пишещата тук ли? Тя чисто и просто ще наблюдава. И записва.


Парченце четвърто – апокалипсисното
Да бъдеш с мен, означава да изживееш Апокалипсис. Всеки ден поне по един. Укротяването на опърничавата не е Шекспирова пиеса. Това е документално четиво за напреднали. А ти достатъчно ли си напреднал за редовете му?
Понеже да бъдеш с мен е равностойно на буря. И то от онези, непредвидимите. В един момент ти е слънчево и топло, а в следващия идва вихрушката. Спокойното време ме плаши. То е статично и не разбирам смисъла му. Трябва ми кумлинация, заря, вятър.
Да бъдеш с мен, означава да си приготвиш куфар с нужните принадлежности. Шнорхел, зимно яке, дъждобран и фенерче за тъмното. Слънчевите очила също не изхвърляй. Защото да бъдеш с мен означава Апокалипсис. А след бурята нали знаеш какво следва? Слънце и жега.
Просто поостани за малко и се приготви за неочакваното. Пък нека после съм укротена опърничава.


Парченце пето – музикалното
Случвало ли ти се е? Да се разхождаш. сам. С музика. И целият свят, всичко около теб да танцува в едно с ритъма. Като мюзикъл.
Случвало ли ти се е? Да виждаш лица, непознати черти и въпреки това да знаеш точно в кой момент крайчетата на устните ще помръднат в плаха усмивка. Сякаш чуват думите на песента, която е в теб. В най-точния, съвършения момент вятърът разрошва косите ти. Красиво и ефирно като на забавен каданс.
Случвало ли ти се е? Листата на дърветата да падат с всеки чут такт, с всяко барабанене на перкусиите. Полетът на птиците да е в пълно единство със струнните партитури. Сякаш и те знаят какво слушаш. Сякаш ти си режисьорът им.
Случвало ли ти се е? Да вървиш и очите ти да поглеждат от ляво на дясно точно секунда преди припева. Защото така го усещаш. А точно там, срещу погледът ти и новоизбраната му посока да зърнеш нещо, което да е в пълен синхрон с думите, с мелодията, с емоцията.
Случвало ли ти се е? И как се справяш, когато песента свърши?


Парченце последно - сънуващото
Възможно ли е да сънуваш човек, който така или иначе е до теб. Достатъчно е да се събудиш и да отвориш очи. Но не, ти предпочиташ да го сънуваш. Защото там, в сънищата ти, всичко е идеално. Той е идеален. И най-важното – ти си идеален. Съвършенство в най-висша форма.
Обичам да те сънувам. Нищо, че си само на едно отваряне на очите разстояние.
Лека нощ.


 

3 comments:

goldie каза...

Трябва ми коректор за вътрешни монолози..... е без думи съм ... перфектно е,страшно силно,много точно,много хубаво

Plam каза...

Благодаря тииииииииииииииии :))))))))))

Само където още не съм го намерила този коректор - затова и карам без цензура ;)

goldie каза...

такъв коректор и на мен ми трябва страшно много,но се чудя дали тези разговори наум са "здравословни" смисъл дали не идеализираме човека с тях,питам се понякога дали ако тръгна да говоря с човека с главно Ч ще се случат тези разговори по-начина по-който ги водим ние си с него наум...дали тези разговори не си ги "правим" както ни се иска на нас,а всъщност ако са for real изобщо няма да е така ....хммм трябва да го обсъдим това в наш си стил с питие и цигари в ръчички :)

Публикуване на коментар