Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

неделя, 12 септември 2010 г.

love lockdown




В последно време се опитвам доста сериозно да проуча един все по-често задаван въпрос. Той става още по-популярен, заради нарастващата липса на адекватен отговор.

Съществува ли моногамията и възможна ли е тя изобщо?

Замисляйки се за изминалите няколко месеца, няма как тази въпросителна да не стане натрапчива теорема без конкретно решение, загнездила се надълбоко в брюнетната ми главица. Обикаляйки София, околията, бродейки по морето от север до юг, се сблъсках с толкова разнородна сплав от хора и характери и нито един не успя до край да изложи тезата си. Някой упорито, дори леко фанатично защитаваха идеята, че „Да, моногамията не само е възможна, тя е единствената константа!”. Други я отричаха и бягаха дори от самото й споменаване като дявол от тамян. „Моногамия ли? Че то самото й име звучи като венерическа болест, Плам!”.

В крайна сметка, и едните, и другите много объркаха представите ми. Едните, фанатиците,ме оставиха доста оплетена в нишките на въпроса ми, защото, въпреки че се уповаваха на нея като мюсюлманин на Корана, с действията си недвусмислено показваха, че макар и да им е основна вяра, си падат малко атеисти. Другите, онези, които отричаха съществуването й, от своя страна, за да ме омотаят още повече в многоточия, последвани от въпросителни, се оказаха най-малкото със сериозни (и да, мо-н-о-г-а-м-н-и) връзки, а някои - дори сгодени, че и женени на всичкото отгоре.

Така не само не успях да разбера дали тя може да вирее в днешно време, но и се замислих за друго – когато всички около теб казват едно, правят друго, а си мислят за нещо трето, как да разбереш къде точно се крие истинското им Аз? Нима не ви се е случвало да се сблъсквате със ситуация, в която очебийно хлътвате по някого и очеИЗВАДно и той по вас? Мислите си, че всичко е шест плюс и в един момент се оказвате, луднали до десета степен по скалата на Рихтер, а за човека сте били само поредното увлечение и бройка. А кога от бройка и увлечение се пренасяме на по-горното ниво в 3D играта? Усеща ли се или става от само себе си? А дори и да стигнем до Рунд 2, ставаме ли автоматично моногамни или наистина тя е толкова остаряла, че безпроблемно може да й лепнем етикета „винтидж” и да я продаваме на антикварите с надценка?

Един приятел наскоро ми каза следното:
„Проблемът не е в нас, Плам. Проблемът с изчезването й се крие в това, че преди е имало уредени бракове. Също така преди време бабите и дядовците ни, че защо не и нашите родители са се женели адски млади. Ако се замислиш, повечето хора над 50, са сключили брак с единствения си сексуален партньор... или поне с някой от първите пет. Сега обаче е различно. Сега имаме шведска маса и всеки може да опита от многообразните блюда – люто, сладко, солено, стипчиво, кисело... Как да избереш един вкус, като имаш повече пред себе си? А можеш ли, дори и да опиташ всичко, да посочиш кое най-много ти харесва? Нима не е най-вкусно именно, като смесваш подправките?”

Чудя се, наистина ли е прав? Както и се чудя колко точно е процентът на онези объркани душици, които уж са заедно, но не съвсем; верни са си, ама не точно; излизат по двойки, но не се обвързват; хлътват, но не го признават. И всичко това, че и още поне тон обърквация отгоре само заради една-единствена причина – да не би случайно и те да прихванат диагнозата „Венерическа болест. Тип: Моногамия”.


6 comments:

goldie каза...

♥♥♥ !!! :*

Анонимен каза...

duuude-killer!

Plam каза...

goldie,и аз теб.


dude, благодарско.

Диа :) каза...

От някъде ми изникна цитатче в главата след като прочетох публикацията ти /може би от филм...не знам/.. "Родителите ми бяха заедно от гимназията,но всеки ден се държаха все едно е първата им среща" ... Може би в това се крие отговорът..Да не превръщаме моногамията в еднообразие..Усмивки,Плам..за хубавото писание :)

Unknown каза...

ох, много хубуву пишеш, пък! :) иначе относно моногамията: тя не съществува, дори когато си обвързан с един човек. Защото колкото повече сте заедно, толкова повече се променяте. От ден на ден, от година на година, сте различни хора. И в крайна сметка се оказва, че дори името да е същото, човекът е друг :)

\m/ за песента :)

Plam каза...

Диа, и аз съм го чувала този цитат, във филм беше, но така и вече пет дена не мога да се сетя от кой точно.... странна работа

Венета, много ти благодаря за милите думи. И разсъжденията ти са така вярни. Което ме навежда и на друг въпрос - тогава защо въобще се прокламира моногамия, като тя е почти урбанистично-неурбанистичен мит? мдамммм, доста необятна тема се оказа това.

Публикуване на коментар