Паузите не са ми силната страна. Дори и в писането е така. Просто понякога забравямдагидобавя. И не е нарочно. Става инцидентно. Явно, за да (си) покажа, че в паузирането не ме бива.
Тръгна ли веднъж, инерцията ме повлича. И няма спиране. И не искам стоп. Ритъмът ме завърта,отскубва ме и ме оставя жива.
Спирането не е опция. Не е цел. Не е дестинация. То е промеждутък между галопите.
Спускам се по нанадолнището и само секунди след това шеметно политам нагоре. Защото мога. Защото обичам. Защото паузите не са ми силната страна. Дори и в писането е така. Просто понякога забравямдагидобавя.
Спирането не е опция. Не е цел. Не е дестинация. То е промеждутък между галопите.
Спускам се по нанадолнището и само секунди след това шеметно политам нагоре. Защото мога. Защото обичам. Защото паузите не са ми силната страна. Дори и в писането е така. Просто понякога забравямдагидобавя.
Но дори и безпаузно тези, които трябва, ме разбират. А останалите – натиснете fast forward и ме чакайте на следващата обиколка.
Идвам.
Идвам.
Tweet
3 comments:
Аа, никакво "fast forward", няма за какво да правим паузи! ;-) Ще си бягаме успоредно една до друга! :-Рр ^^
Иначе любима песен! =]
хехехехе, чудесно. обувам гуменките и те чакам на старта.
А за песента - мдам, толкова любима и най-вече велика, че чак се чудех дали да я пипам :)
Палим гуменките и стартираме! ;-) ^^ Може да стартираме и някое кафе покрай другото. :-Рр
Аз съм закърмена с Queen, няма какво да говорим - всичко е ясно! =]
Публикуване на коментар