Когато някой те разочарова, не ти остава нищо друго, освен да преглътнеш горчилката. Да стиснеш здраво зъби и да изчакаш бурята да отшуми. Запалваш клечка кибрит, гледаш я как гори, броиш до десет и продължаваш.
Когато някой те разочарова, нещо бавно, но сигурно в теб се пречупва. Навлажняваш пръста си, опитваш се да го сглобиш. В крайна сметка обаче не оставаш доволен от резултата. Защото когато някой те разочарова, всъщност разочароваш сам себе си. Заради неправилна преценка. Заради твърде много компромиси. Заради нечовешко търпение и слепота спрямо малките неща, които индикират, че бурята идва.
Когато някой те разочарова, ти остава само едно – да преброиш до десет и да станеш. И без това вече е студено, кибритът отдавна изгоря.
Tweet
4 comments:
Много ми харесаха твоите разсъждения.
Много ти благодаря! И огромен реверанс за публикуването в свежо. както казват англоговорящите, направи ми деня :)))))
странно как всеки път откривам себе си в написаното....
Обичам, много обичам, когато чета такива отзиви, Valka_ta :)
Благодаря ти :)))))))
Публикуване на коментар