почнах да се изморявам от виртуалното. само думи, думи, думи...и многоточия, и скоби, и удивителни. все едно отново съм в час по български! Ако е така, кога ще си получа бележника? Заслужавам пет и половина. М-и-н-и-м-у-м!
Гоним се в различни технологии, сякаш е някаква надпревара кой от къде първи ще изкочи. Подскачаме в статуси, снимки и намигвания. Докосваме екрана и се смеем сами в стаята. Именно затова и изписваме, че се кикотим с глас. Защото сме сами. И искаме някой, ако не да ни чуе, то поне да си ни представи.
А думите валят ли валят. Заливат ни и се давим сред тях. Опитваме се да се хванем за нещо и да се завием за лека нощ с поредния глагол. Докога? Няма ли вече да излезнем в междучасие?
Tweet