positive tension

Лято е!
Смее ти се и ти се радва.
Усмихни се и ти.
Понеже, ако не отвърнеш на смеха със смях, смехът ще ти се обиди.

Чудя се напоследък, ама много се чудя на разни негативни хора. Харесва ли им да са вечно нацупени? Пристрастени са към лошото настроение? За тях може би сбръчканото чело е своеобразен еквивалент на върховно удоволствие? Или може би, често хипотетично, са забравили да се усмихват искрено и непринудено?
Който и да е верният отговор, продължавам да не ги разбирам. И напук на всички и всичко, да си се смея с глас и без задръжки. Защото, поне за мен, смехът все още не е изгубил давност и все още ме зарежда...за повече смях и още повече усмивки.

Tweet

between the lines

- Той не ми се обади.
- Не ме възбужда достатъчно.
- Прекалено е спокоен.
- Преди ми пишеше на всеки час.
- Ще се появи ли изобщо някой свестен?
- Дори не ми каза "чао" - просто спря да си вдига телефона.

Седя в заведението и потъвам в това море от оплаквания. Докато пресушавам първата(но не и последната!) чаша розе, сериозно се замислям. Наистина ли всичко е чак толкова драматично? Или ние просто търсим трагичното във всичко и на всяка цена? По лична преценка смятам, че ако нещо не ти харесва, просто трябва да го отстраниш, а не все повече да се взираш в него.
Мислейки за това, отпивам поредна глъдка и отново започвам да потъвам сред безкрайни изречения с удивителен знак накрая.

- Имам нужда от спонтанност!
- Все АЗ търся и все АЗ мисля за двама ни!
- Да, не ми е приятно и да, ревнувам!
- Искам да се разделим, но ме е страх, мамка му!
- Не искам повече сама!
- Правим секс само веднъж в седмицата, за Бога!

В този пореден изблик на откровения от тяхна страна се замислям, че всъщност при мен всичко е наред. Бях спряла с непрестанните оплаквания още преди време и пренаредих приоритетите си.
Искам ли връзка?
Разбира се..някога по-нататък.
Влюбена ли съм?
Естествено - всеки ден се влюбвам и разлюбвам поне по четири-пет пъти.
Чувствам ли сигурност?
Как иначе! Ако не я усещам, тя няма да се материализира.
Щастлива ли съм?
Абсолютно - животът ми е игра, която не спира да ме забавлява.

И там, точно там на тънката граница между третата и четвъртата чаша охладено розе осъзнавам за себе си, че съм се оттървала от драмата. Вместо нея съм се сдобила с желанието за лежерност, спокойствие и "да видим какво ще стане утре" тип настроение.
- Хайде, стига ви толкова мрън-мрън! Нека решим най-после къде ще отидем после - прекъсвам ги рязко и допивам чашата. Все пак е Пепеляшо време. А тази Пепеляшка, дето сега пише тук, има нужда чисто и просто да се забавлява.
Всичко друго, си знам, ще дойде по-късно...точно когато отново пожелая да се появи.

Tweet

jonie mitchell never lies

Знаеш ли, че днес си мислех за теб?
А знаеш ли, че и ти си мислиш за мен?
Знаеш ли кога отново ще мисля за тебе?
А знаеш ли какво пак ще си помислиш за мене утре?

Нищо лично - просто написани мисли разпокъсани

Tweet

soco amareto lime

има едни такива странни малки моменти, когато си мисля, че може би не говоря на правилния език. или просто другите са се настроили на неправилната честота на слушане. който и да е верният отговор, ситуацията е налице. и точно в такива случаи на помощ като вълшебна пръчица идва една определена субстанция. изумруд. примесен с балончета. и за разкош - ментов полъх. вече май картинката се изяснява, нали? или пък безвъзвратно се превърна в пълна алкохолна мъгла. като написаното по-горе. като това, което сигурно ще последва по-долу. смисълът се губи и отново се намира. в полепналите последни капки по устните ми, които тайно приемам с надеждата да бъдат последвани от нови такива. изумруд. стича се надолу и прави всичко поне малко по-забавно. и далеч по-разбираемо.
а докато стане напълно ясно и изкристализирано, смятам да унищожавам хищно чаша след чаша. не, това не е обет на една серийна алкохоличка! това е думата и заканата на онова момиче, което понякога мълчи и въпреки нямотата си, пак е криворазбрано. това е цялата решителност на една кифла уонаби, която не може да схване защо й преписват думи и желания, които никога не е изказвала и още повече - дори помисляла. това е лятното обещание на онова девойче, което чисто и просто иска да се забавлява и да му е ментово свежо...останалото така или иначе ще дойде само. или ще бъде категорично удавено в изумрудените капки на поредната чаша.

Tweet