Откакто я няма, нищо не е същото.
Не мога дори да се прибера спокойно вкъщи, без веднага да не усетя липсата й.
Търся я навсякъде, дори и по затънтените ъгълчета на апартамента, но не я
откривам. Чувствам се като попарен и няма кой да ми каже, че всичко в края на
краищата ще се нареди.
Откакто я няма гърлото ми е като
пресъхнало. Чувствам как по гласовите ми струни полепва прах, стипчив и гъст и
дере ли дере. Треперя. Изпадам в абстиненция. Отвратително, гадно и гнусно
усещане на болка и пустота, събрано в едно. А бе, кофти работа!
Откакто я няма не мога да се будя
лесно. Въргалям се в завивките на собствения си дискомфорт и не намирам причина
да отворя очи. Поглеждам с насмешка алармата и протягам трепереща ръка, за да я
спра. Вегетирам в собственото си легло, докато чаршафите заприличат на бежови
корени, омотани на топка под краката ми.
Откакто я няма храната не е
същата. Утрото не е същото. Домът ми не е същият. Всичко не е същото! Затова,
мили хора, знам, че минаха едва три дни, но моля ви, помогнете ми! Не мога вече
и секунда без нея. Моля ви, оправете ми кафе машината. Просто без чаша горещо
кафе вече всичко губи смисъл!
0 comments:
Публикуване на коментар