Животът ми е сериал. Без субтитри, но с тонове музика под формата на саундтрак. Няма жанрова характеристика. Понякога е комедия, друг път - мелодрама. Слава Богу, досега не съм преминавала през трилърната граница. Нещо като приказка с неочакван край.
Сезоните отдавна надхвърлиха благоприличното число 10. Затова спрях да ги броя. Изморяващо е. Пък и второстепенните лица се сменят постоянно. Само главната героиня остава същата. Чудя се, кога ли сценаристите ще се усетят, че непрестанно си измислям реплики и ще ме "убият" в някоя асансьорна шахта...
Но докато не са го направили, препускам шеметно и жанрово към следващата сцена. Разнищвам дилеми и пречупвам през собствената си призма кулминационни точки. А в онези сцени, мълчаливите, се отдавам на бавен каданс и истории в ноти и петолиния.
Вземи пуканки, когато идваш. Епизодът започва.
2 comments:
Интересен начин да направиш автопортрет :)
Благодаря :)
Публикуване на коментар