Здрасти, искаш ли да се запознаем? Аз съм един от най-захарните блогове. Днес имам рожден ден и ставам на 2-годинки. Малко съм хаотичен, затова и името ми е такова. Има си и обяснение за всичко това. Мама ме създаде, без да има идея какво ще излезе от мен. Един ден взе, че й доскуча и почна да пише. След няколко седмици прописа отново. Това бяха първите ми виртуални проплаквания.
Отначало само мама ме слушаше и четеше. Лека полека почнах да раста. Оттам пораснаха и ушите, които ме чуваха. Вече не плачех. Научих се да говоря. Отначало малко, по пет-шест реда. Бели разпокъсани стихове. Но веднъж научих ли нужните, точните думи, нямах спирка. Мисълта ми се рееше във всички посоки и във все повече редове. Измислих си герои. За да не ми е скучно. Някои останаха безименни, скрити зад „нея” и „него”. Други кръстих по свое осмотрение и предпочитание.
Като навърших първата си годинка, мама ми подари страница във фейсбук и туитър. Реши, че съм достатъчно зрял, за да се впусна в още виртуални дебри. Продлъжих да се лутам между музика и мисли. Говорех повече, мълчах все по-малко. Смених си визията. Паднаха млечните ми контури. Дори започнаха да ме публикуват и цитират. Приятно е. Не смятам, че съм докрай завършен. Но съм дяволски близо!
Аз съм един от най-захарните блогове. Днес имам рожден ден и празнувам. Празнувам и не мисля да се спирам. Научих се да говоря, да пея, да отговарям на коментари, съобщения, зададени или премълчани въпроси. И искрено се забавлявам. Като две-годишно дете, играещо си в пясъчника с по-големите. А подаръкът за рождения ми ден тропа на вратата. Какъв е точно, засега не казвам. Като порасна още малко, тогава ще ти разкажа. Сега имам далеч по-важни задачи. Като, например, това да празнувам.
Честит ми рожден ден!
Отначало само мама ме слушаше и четеше. Лека полека почнах да раста. Оттам пораснаха и ушите, които ме чуваха. Вече не плачех. Научих се да говоря. Отначало малко, по пет-шест реда. Бели разпокъсани стихове. Но веднъж научих ли нужните, точните думи, нямах спирка. Мисълта ми се рееше във всички посоки и във все повече редове. Измислих си герои. За да не ми е скучно. Някои останаха безименни, скрити зад „нея” и „него”. Други кръстих по свое осмотрение и предпочитание.
Като навърших първата си годинка, мама ми подари страница във фейсбук и туитър. Реши, че съм достатъчно зрял, за да се впусна в още виртуални дебри. Продлъжих да се лутам между музика и мисли. Говорех повече, мълчах все по-малко. Смених си визията. Паднаха млечните ми контури. Дори започнаха да ме публикуват и цитират. Приятно е. Не смятам, че съм докрай завършен. Но съм дяволски близо!
Аз съм един от най-захарните блогове. Днес имам рожден ден и празнувам. Празнувам и не мисля да се спирам. Научих се да говоря, да пея, да отговарям на коментари, съобщения, зададени или премълчани въпроси. И искрено се забавлявам. Като две-годишно дете, играещо си в пясъчника с по-големите. А подаръкът за рождения ми ден тропа на вратата. Какъв е точно, засега не казвам. Като порасна още малко, тогава ще ти разкажа. Сега имам далеч по-важни задачи. Като, например, това да празнувам.
Честит ми рожден ден!
10 comments:
Забрави, че спечели и малки, но весели трофеи!
http://blogoftheday-bg.blogspot.com/2010/12/10122010.html
за тази част искрено ти благодаря! беше повече от мило :)))))))
http://www.youtube.com/watch?v=OOgpT5rEKIU
ЧЕСТИТО НА СЛАДКОТО БЛОГЧЕ...:)
Благодаря ти! :)))))))
Честит на хаосчето! Още много рождени дни! :)))
Много благодаря! Шарено и хаотично Ви пожелавам и на вас, че бяло-черното и подреденото е доста скучно ;)))))))
Трето лице. Множествено(оргазмено) превъплъщение! Числено ~
;)
хехехех, legrandelf, ще си позволя да те цитирам: "За жената “остава” ролята на шизофреник with(out) licence to kill - пърхаща, мразеща, интимна, гальовна, безбожна, кървава, досадна, низвергваща, алогична, мистериозна, трепетна, сгушваща се."
:)
Абсолютно позволено е :)
П.П. В горното ляво балонче не може ли надписите "undefined chaotic thing
it's a girlie attitude in a so girlie kinda world" да се намърдат по-удобно? :P
Стърчат като опúнци! :)
да ти кажа честно, аз съм абсолютен кодов лаик, legrandelf. нямам си никаква идея как да ги оправя. иначе и мен леко ме изнервят, но пък ми харесва сентенцията и затова не я махам. ако знаеш как се поправя, помагай. ще се радвам :)
Публикуване на коментар