singing in the rain

Наскоро забелязах доста нетипичната тенденция да изоставя песните в по-тъмния ъгъл на блога и да се отдавам все по-често на размишления. А докато навън прикапва едва доловимо, мелодиите се трупат ли трупат една след друга. Чакат. Очакват да бъдат изслушани. Да бъдат споделени. Да бъдат пречупени през други призми и възприятия. Кой знае, дори да бъдат заобичани.

1.

Това е песен за пътуване. Независимо дали става въпрос за буквалния смисъл на думата или за вътрешно препускане през мисли и емоции. Гласът едновременно ме вдига, отнася, успокоява и усмихва. Като припомняне преди да заспя на нещо, случило се изневиделица дори и за мен самата.

2.

Има нещо в тази песен. Не мога да го обясня с думи прости. Но определено ме провокира да запаля една цигара и докато навън се мъчи да стане студено (ама не му се отдава), да се загледам през прозореца и да си запея "Hey, people, set my baby free". Не че имам бебе, ама.... вживявяне някакво.

3.

Видяло се е, че днес съм се разнежила като масло върху препечена филийка. Затова и продължавам да размазвам останалото от мен с тази така фина, рафинирана до перфектност комбинация от глас, ритъм и визия. Май имам нужда вече от цигара. Или поне от вана с балончета. Или от алкохолна чаша. Макар че за последното казах - ще постя! Ще намалявам жонглирането на алкохолни чаши, вкарването във филми, мазната храна и пиперливите истории.

4.

Това, драги мои, не е песен. ТОВА, мили мои, е любов! Любов, облечена в ноти. Любов, която почва нежно. Любов, която с всяка изминала минута става все по-силна. Любов, която по средата те отпуска за малко. Любов, която накрая те помита като вихрушка, когато най-малко очакваш. Любов, която на финала отеква в теб и остава вътре, надълбоко, далеч, след като й изтече времето. Л-ю-б-о-в!

5.

Последната песен е открита преди броени минути. Нова. Ненаучена. Недоизживяна. Необременена все още с имена, етикети и асоциации. Грабваща с видео, така простичко, а така ефектно. Май това му е и чарът на клипето. Пък и някак си ме кара инстинктивно да щракам с пръсти, да пляскам и да подскачам върху леглото. Или по диваните в хола. Като малко дете минути преди рождения си ден.

А докато си мисля и слушам, и пея, и пуша, и пляскам, и гледам, навън взело, че спряло дори да се опитва да вали. До нови музикални срещи там, където, понеже, когато дъждът се опитва да побарабани в капчуците и да се огледа в паважа. Гмур!

Tweet