Понякога е по-добре, да си тръгнеш. Без да се обръщаш. Докато станеш малка сянка в далечината и се стопиш с дъжда някъде напред в пространството.
Понякога е по-добре, да не спираш да вървиш. Не е задължително да е бързо. Важното е, да не застиваш на едно място.
Понякога е по-добре да затвориш очи. Да не гледаш какво точно се случва. Да се пуснеш по течението. В крайна сметка, ако му се отдадеш, то ще те отведе на някъде.
понякога...
...по-добре...
...дали?!
Tweet
4 comments:
а когато не можеш?....когато желанието да останеш,да застинеш е по-силно?.... :)
тогава оставаш. застиваш. чакаш не ти да отидеш при дъжда и течението, а те да дойдат при теб.... или да те отминат безпроблемно и благополучно... тогава.... когато....застивайки....оставаш :)
А понякога когато дъжда те застигне и сянката е зад гърба ти ... се чустваш като малко дете ... смело весело и преизпълнено с любов която безкористно да раздаваш :)))))
...kato malko dete....i se naslajdava6 na peperydite v stomaxa si.I v su6toto vreme se se6ta6 kak kato si bil dete si ti4al sled tqh zavladqn v opiti da gi hvane6,vmesto da se nasladi6 na krasotata v poleta im....
Публикуване на коментар