undefined chaotic thing

good morning

2012-02-03T09:52:00.002+02:00

Усмихнато заминавам на пътешествие в себе си, за да те намеря теб там. Загнездил си се надълбоко и не искаш да си ходиш. Аз пък не желая да ти посоча изхода. Не за друго, а защото с теб тъжната муза отдавна изчезна и остана някъде там, в миналите коридори на все по-отдалечаващи се дъждове, инсомнии и задимени пепелници. Не мога да пиша нормално. Но и не искам. Предпочитам пред минорно

the ghost inside

2012-01-20T15:37:00.001+02:00

Да се бориш с призраци е може би едно от най-безсмислените неща, които можеш да направиш. Материята им е прекалено ефирна, за да бъдат сразени. Пък и кому е нужно? В крайна сметка какъв е основният признак на един призрак? Че е минало. Затворена страница. Отминал период. М-и-н-а-л-о. Тогава обаче защо постоянно се занимаваме именно с това – да преборим призраците? Има ги навсякъде. В

pieces

2012-01-13T11:48:00.000+02:00

Напоследък пиша разпокъсано. Емоциите прескачат нагоре надолу и редовете се смаляват. Параграфите са само от по едно изречение и въпреки това са повече от достатъчни. Като парченца от трудновъзпроизведима мозайка, която е едновременно и завършена, и безкрайна. Затова и вместо да се опитвам да удължа всяко едно редче, преминало през ума ми, чисто и просто реших да ги сглобя. Пък каквото се

words

2012-01-04T13:58:00.001+02:00

Думи, които отекват. Думи, които кънтят. Думи, в които омеквам. Думи, които валят. Думи, които изказвам. Думи, сред които кръжа. Думи, които докрай спазвам. Думи, с които руша. Думи, които погубват. Думи, от които боли. Думи, които се сбогуват. Думи, в които си ти. Думи, които не мога. Думи, които не са. Думи от обич и тревога. Май е време малко да помълча.

pursuit of happiness

2011-12-31T15:26:00.001+02:00

Студ и лед на висулки. Блъди Мери шотове. Счупеното носи щастие, дори и да е само чаша. Край. Цигари. Безчет. Целувка по носа. Сълзи. Свети Валентин, половин бутилка бяло вино и купа с чипс. One More Bar. Романтика сред метър и петдесет. Целувка и сняг. Клас Б. Балкански синдром. Малките неща. Три момичета, щрудели и Виена. Апокалипсисът идва в 6 вечерта. Каквото се случва в Джинджър, остава в

i need

2011-12-19T12:52:00.001+02:00

Мисля да завържа очите си. Плътно. Да не виждам нищо и да се пусна по нанадолнището с отворени обятия. Пропастта така или иначе ме зове. Май е крайно време чисто и просто да й се отдам. За да открия себе си. За да преотрия и теб до мен. Чист. Неподправен. Ефирен. Като току що направен захарен памук. Да усетя вкуса ти и да полепнеш по пръстите ми. Да летя шеметно, стремглаво надолу. Към

morning glory

2011-12-12T13:59:00.000+02:00

Една от онези вечери. Онези, непредвидените, в които трябва да очакваш всичко. В които трябва да изпиташ всичко и да му се насладиш. Понеже то така или иначе ти се случва. От теб зависи дали ще мацнеш гланц по усмихнатите си устни или невярващо ще отваряш все по-широко очи с всяка изминала минута. Мелодиите шементо преминават през теб. Карат тялото ти да танцува. С всяка твоя извивка създаваш

tomorrow never dies

2011-11-30T14:34:00.000+02:00

Не ме е страх от теб. Нито от това, което искаш да правиш. Страх ме е от мен самата. И от това, което ще последва после. От това, което сама ще чуя или ще се направя, че не чувам. Страх ме е от днес, но повече ме е страх от утре. Защото то е незнайно. Защото то не казва дали ще те има теб в него. Понеже мен не ме е страх от теб. Страх ме е от мен. Без теб.

coffee and cigarettes

2011-11-15T13:10:00.001+02:00

Барът е свещено място, в което споделяме клюките под задимен камуфлаж. Удобно стиснали чашата с кофеин, разкриваме себе си до последния скрит за простото неопитно око детайл. Откриваме себе си, преотркриваме отсрещния. Допускаме нови лица до най-чистото в нас и му го представяме в нерафинирана опаковка. Поредна неделя, прекарана в стихоплетстване в неримувана форма. Монолог на нова фигура:

runaway love

2011-11-10T16:11:00.000+02:00

Само не ме опитомявай. Моля Само недей да ме превръщаш в една от онези жени. Онези, опитомените. Твърде дълго тичам. Дори не усещам умора вече. Свикнала съм с галопа. Статичността ми е позната непозната.Само не ме опитомявай. Моля! Ако ме оставиш свободна, ще се върна. Дори може да поостана, тичайки. Важното е да има движение. И разнообразие. Онези жени, опитомените, не ги разбирам. Не им ли

flow

2011-11-02T01:34:00.000+02:00

Не се влюбвай в мен, а просто ме чети.Разгърни ме с пръсти страница по страница.Остави думите ми да се влеят в теб,да изпълнят погледа ти и да се шмугнат в мислите ти.Разтвори ме като книга.Прокарай пръсти по редовете ми.Стремглаво спусни поглед по многоточията...Опитай се да предусетиш какво следва от другата страна.Остави се на моите изречения да те водят,да ти подсказват какво мисля и искам,

mono

2011-10-17T00:05:00.000+03:00

Вече ще съм монолог. Там и удивителните, и въпросителните, и точките, и запетойките си зависят от мен. Реших да съм си собствена реплика и антипод. Така не завися от никого. Така и никой не е зависим от мен. Вече ще съм монолог. Дълъг, изчерпателен, мой си. Загърбвам всичко чуждо и оставам самата себе си. Свалям маските, махам грима, събличам и последната реквизитна дреха.Вече ще съм монолог.

getting nowhere

2011-09-21T10:00:00.001+03:00

почнах да се изморявам от виртуалното. само думи, думи, думи...и многоточия, и скоби, и удивителни. все едно отново съм в час по български! Ако е така, кога ще си получа бележника? Заслужавам пет и половина. М-и-н-и-м-у-м! Гоним се в различни технологии, сякаш е някаква надпревара кой от къде първи ще изкочи. Подскачаме в статуси, снимки и намигвания. Докосваме екрана и се смеем сами в стаята.

true colors

2011-09-13T13:24:00.002+03:00