pursuit of happiness

Студ и лед на висулки. Блъди Мери шотове. Счупеното носи щастие, дори и да е само чаша. Край. Цигари. Безчет. Целувка по носа. Сълзи. Свети Валентин, половин бутилка бяло вино и купа с чипс. One More Bar. Романтика сред метър и петдесет. Целувка и сняг. Клас Б. Балкански синдром. Малките неща. Три момичета, щрудели и Виена. Апокалипсисът идва в 6 вечерта. Каквото се случва в Джинджър, остава в Джинджър. Цигари. Безчет. Рилски езера. Събшайн. Семейно море през май. Сапунени мехури. Борисовата градина. Музика, вятър, Банско. Слънце. One More Bar. София диша. Кифлотен камион. Палатка. Цигари. Безчет. С деца на море. Баклава. Бургаски скандали. Гняв. Целувка. Край. Циганско лято. Градски легенди. One More Bar. Промени. Сватби. Въпроси. Веспа. Два лагера. Алиса в Страната на чудесата на 26 години. Три месеца, шест концерта и още нещо. Цигари. Безчет. Ноември. Целувка. Танци. Раковска срещу Операта. Интернационална кулинария. Романтика и глюкоза. Край и начало. Четиридневно събото-неделие. Куба Либре. 30 неизвинени. Отговори. Сняг. Цигари – все по-малко. По Коледа стават чудеса. Пъзелни парченца. 31 декември. Обратно броене.

3

2

1


СТАРТ!

Tweet

i need

Мисля да завържа очите си. Плътно. Да не виждам нищо и да се пусна по нанадолнището с отворени обятия. Пропастта така или иначе ме зове. Май е крайно време чисто и просто да й се отдам.  За да открия себе си. За да преотрия и теб до мен. Чист. Неподправен. Ефирен. Като току що направен захарен памук. Да усетя вкуса ти и да полепнеш по пръстите ми. Да летя шеметно, стремглаво надолу. Към непознатото.

 

 

Да изпитам адреналина.

 

 

Да му се оставя да ме завладее.

 

 

Да се влюбя.

Tweet

morning glory

Една от онези вечери. Онези, непредвидените, в които трябва да очакваш всичко. В които трябва да изпиташ всичко и да му се насладиш. Понеже то така или иначе ти се случва. От теб зависи дали ще мацнеш гланц по усмихнатите си устни или невярващо ще отваряш все по-широко очи с всяка изминала минута. Мелодиите шементо преминават през теб. Карат тялото ти да танцува. С всяка твоя извивка създаваш картина. Прелъстяваш с движение. Сливаш се с ритъма и светлините. Превземаш пространството. Приковаваш погледите.

Една от онези вечери, в която виждаш всеки. Дори и тези, които никак не очакваш. Попадаш в комични ситуации, над които разливаш смеха си като пяна от шампанско. Взимаш поредна чаша и се усмихваш на цвета на почти бонбонената течност. Краката ти са памук – леки, ефирни, почти нереални. Носят те на някъде. Отвеждат те към някого. Светлините се отразяват в косата ти. Ти си в златна обвивка, която блещука. Танцуваш. Безспирно. До почти пълно изтощение. Телефонът звъни и отговаряш на секундата. Продължаваш към следващото място.

Дъхав въздух и преплитащи се ръце. И погледите, разбира се, погледите, които усещаш по себе си. Чувстваш как те докосват почти. Отваряш клепачи и виждаш зеници, вперени в твоите. Неговите зеници. Красиво е. Като във филм почти.

Една от онези вечери. Без тракане на токчета и пресилена еуфория. Всичко е истинско и реално. Чак не можеш дъх да си поемеш.

И изведнъж потъваш в мъгла. Щастлива, усмихната, музикална, сластна мъгла.

Отваряш очи. Беше четвъртък. Как така се будиш в понеделник? И какво стана с една от онези вечери? Онези, непредвидените, в които трябва да очакваш всичко? Сън ли беше или наистина ти се случи? Отброяваш до десет и ставаш, а стъпалата ти сякаш са от олово. Болят и пулсират, индикирайки ти, че всичко наистина се е случило. Въпрос на време е да го повториш. А дотогава мацваш гланц на усмихнатите си устни и палиш цигара.

Добро утро. 

Tweet