Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 25 август 2011 г.

use somebody



-Трябва да тръгвам.
-Остани.
-Не мога, разбираш ли. Пък и защо?
-Защото искам да се събудя до теб.
-За какво ти е? Ние не се познаваме. Ще е странно.
-Няма значение. С теб странното е странно приятно.
-Ти си странно приятен. Тръгвам.
-Още пет минути.
-Нямам време.
-Намери си.
-Приключило е. Чакат нова доставка.
-Почакай и ти тогава. Тук. С мен.
-Не мога. Наистина трябва да тръгвам. Не ме изпращай.
-Ще те видя ли пак?
-Зависи от гледната точка. Пък и за какво ти е?
-Защото си тръгваш. А не искам.
-Какво искаш?
-Искам да заспиш тук. Да те прегърна. После да се събудим.
-Ние и сега сме будни.
-За да се събудиш, първо трябва да заспиш.
-Не, първо трябва да тръгнеш. Точно това и правя. Лека нощ.
-Остани.
-Не мога... Няма никакъв смисъл.



Тя стана рязко. Беше изцяло облечена. Прибра косата си на стегната опашка и го погледна. Лежеше в пълно отрицание на това, което се случваше. Искаше й се да го пита толкова много неща. Същевременно, предпочиташе да си останат познати непознати. Взе чантата и тръгна към входната врата.



-Може ли поне да те изпратя?
-Казвала ли съм ти, че си странен?
-Странен, странен, колко пък да съм странен?
-Странен, странен, сладко странен.
-Виж, изгря слънце. Добро утро. Остани.
-Трябва да тръгвам. Лека нощ.



2 comments:

who I used to be каза...

Може би щеше да й е хубаво ако беше останала... може би. :)

Plam каза...

Чакърова, май това никога няма да го разберем....може би :)

Публикуване на коментар